Амарна

Когнитивният подход към тревожността се основава на теоретичните предположения на Бек и Емери, че безпокойството е емоционално състояние, свързано със заплаха. Смята се, че тревожните разстройства са резултат от начина, по който клиентите обработват информацията в ситуации, които възприемат като заплаха. Те често оценяват всяка странна ситуация като опасна. Усещането им за сигурност зависи от това да са подготвени във всеки момент за тази опасност, да я очакват и да следят за нея. Тези предположения се трансформират в поведение и в определени правила за поведението(например да не говорим, ако не сме сигурни как другия ще реагира). Нарушаването на правилата води до чувство на уязвимост. 
В следствие на всичко това когнитивните стратегии се фокусират върху промяна в мислите, така че да се променят и чувствата, а от там и поведението. Целите на когнитивната терапия са: 
(1) да се помогне на клиента да осъзнае какви са неговите мисли,
(2) мислите да се изследват за когнитивни изкривявания,
(3) дисфункционалните мисли да се заменят с по-балансирани или функционални.
В началото на терапията клиентът се учи да осъзнава по-добре своите мисловни процеси. Това става като се поставя в реални ситуации, които предизвикват тревога в него. Например терапевтът може да инструктира клиента да влиза в до този момент избягвани ресторанти и магазини и да наблюдава мислите си. Клиентът се насърчава да изпитва чувствата, които се опитва да изключи. Води се дневник на мислите, предизвикващи безпокойство. След като клиентът се е научил да идентифицира грешни когнитивни модели, терапевтът се опитва да го научи как да коригира своите изкривявания и как да „преструктурира мисленето си”. В терапията могат да се обсъждат и да се обмислят един или повече от следните въпроси: 
(1) Какви са доказателствата, че начина, по който се възприема дадена ситуация, съответства с реалността?
(2)Има ли друг начин за разглеждане на ситуацията? 
(3) Какво ще стане, ако притесненията на клиента се случат? 
След пет или шест сесии, клиентите трябва да могат да генерират примери от техния опит, илюстриращи как те са разглеждали ситуацията по начин, който изостря тревожността и как сега виждат ситуацията без обстоятелствата да изглеждат по-лоши отколкото са.