Амарна

„Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.” Ницше

Виктор Франкъл е австрийски психиатър, философ и психолог, основател на школата по логотерапия, считана за третата виенска школа по психотерапия.

Франкъл оцелява по чудо Аушвиц и написва една от най-влиятелните книги на нашето време “Човекът в търсене на смисъл”. Книга, която показва, че животът „съдържа потенциален смисъл при всички условия, дори най-непоносимите.”

Наименованието ‘логотерапия’ произхожда от гръцката дума ‘логос’, означаваща смисъл. Тя се съсредоточава върху смисъла на човешкото съществуване, както и върху човешкото търсене на такъв смисъл.

Съгласно логотерапията стремежът на човек да намери смисъл в своя живот е неговата първична мотивираща сила. По тази причина Франкъл акцентира върху волята за смисъл, за разлика от волята за удоволствие, при психоанализата на Фройд, и от волята за власт, според адлерианската психология.

Франкъл споделя в книгата си случай, при който американски лекар го помолил да му каже в едно изречение предмета на логотерапията и какво я отличава от психоанализата. На свой ред той поискал от американския лекар да дефинира в едно изречение психоанализата, при което колегата му отвърнал: “По време на психоанализа пациентът трябва да лежи на кушетка и да ви казва неща, които понякога са много неприятни за казване.” Тогава Франкъл много бързо му отговорил, импровизирайки: “Вижте, при логотерапията човекът може да остане седнал, но трябва да чуе неща, които понякога са много неприятни за чуване.”

С доза шега Франкъл го насочил към разликата между психоанализата и логотерапията и тя  е, че логотерпията е по-малко ретроспективен и повече интроспективен метод. Тя е фокусирана повече върху бъдещето и върху смисъла, който пациентът трябва да постигне.

Търсенето на смисъл е първичната мотивация в човешкия живот. Той може да бъде осъществен единствено от човека. Проведено във Франция проучване показва, че 89 процента от запитаните признават, че човек се нуждае от нещо, за което да живее. При това 61 процента от тях признават, че има нещо или някой в техния живот, за когото са готови да умрат.

Логотерапията се опитва да накара пациентът да осъзнае напълно своите отговорности. Затова тя трябва да остави на него избора да реши за какво, към какво или към кого той се чувства отговорен - пред обществото или пред собствената си съвест. Логотерапевтът е като офталмологът, който помага на пациента да види света такъв, какъвто е в действиетоност, а не като художник, който ни го показва през погледа си. Франкъл говори за откриване на смисъла по-скоро в света, и в това човек да надмогне себе си и собственото си съществуване.

Съгласно логотерапията смисълът в живота може да бъде открит по три начина. Първият е чрез творческа работа или извършване на някакво дело. Вторият чрез преживяване на нещо - доброта, истина, красота. Чрез преживяване на природата или културата или на друго човешко същество в самата му неповторимост - обичайки го.

Третият начин е чрез отношението, което възприемаме към неизбежното страдание, когато не сме в състояние да променим ситуацията. Страданието показва на човека, че е човешко да се страда, и така той се изправя пред истината на своето съществуване.

“Защото на човека може да се отнеме всичко, освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път,” пише в книгата си Франкъл.

Съществената разлика между логотерапията и другите психотерапевтични направления е, че първата е ориентирана към бъдещето, за разлика от обичайната психотерапия, която обяснява симптомите, разкривайки историята на тяхното възникване.

Тя търси отговор на въпроса как човек би могъл да устрои живота си. Стреми се да помогне на пациента да усети възможностите за смисъл.

“Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призоваване на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него.” Виктор Франкъл

автор: Михаела Джоргова

Източници:

Франкъл, В. “Човекът в търсене на смисъл”, П.: Хермес, 2013г., стр. 129-150, вкл. корица

сп. “Християнство и култура” бр. 82