Амарна

  Решението да се отиде на психотерапевт е огромна и смела стъпка в търсене на личното щастие. Тази първоначална крачка е като „в тъмното”-клиентът не познава терапевта, не знае дали наистина може да му помогне, не е сигурен дали трябва да споделя интимни подробности от живота си. Хората имат най-различни въпроси около психотерапията. Ето и отговорите на някои от тях:

1. Желанието за психическо здраве и щастие
Успехът на психотерапията зависи до голяма степен от желанието на клиента да е психически здрав, стабилен и щастлив. Това не означава, че клиентът трябва да има ясна визия за това какво го прави щастлив и как да постигне щастието. Напротив, хората често се чувстват объркани и не много наясно защо са отишли при психотерапевт. Просто имат усещането, че могат да бъдат по-щастливи отколкото са. Така че най-добрата основа за успешна психотерапия е личната мотивация за здраве и щастие.

2. Процеса на психотерапия
Ефикасността на психотерапията зависи от клиента и от терапевта. Клиентът трябва да поеме отговорност за това да ходи на срещите редовно, възможно най-открито да споделя мислите и чувствата си. Терапевтът от своя страна трябва  с необходимата бързина и надеждност да поеме ангажимент към клиента и да приложи аналитичните си умения и техники, в които е обучаван.
Работи се с предположението, че независимо какъв е проблемът, има причини за тях, които могат да бъдат разкрити, оценени и разрешени. За да постигне това, терапевтът трябва да слуша и да разбира клиента, но не само на съзнателно, а и на по-дълбоко, несъзнателно ниво. Това разбиране помага за решаването на проблемите. Изискват се аналитични и интроспективни умения от терапевта, както и работа не само на интелектуално, но и на емоционално ниво.

3. Връзката с терапевта
Интелектуалното разбиране за същността и причините за проблема са лесната част от терапевтичната работа. Емоционалното разбиране, работата с най-тежките  емоции и преживявания е трудна. За да се получи с необходимата ефективност, от  решаващо значение е връзката клиент-терапевт. При посещение при психотерапевт след първите няколко срещи клиентът се чувства „поумнял”, но емоционалното му себеусещане не се променя. Клиентът разбира причините за своето състояние, за липсата на щастие, но има още една стъпка, която трябва да се направи, за да се преодолее проблема. Тя се изразява в справяне с емоциите, които са били разкрити и които владеят клиента. Това не става лесно и бързо, този процес е доста труден. Ето защо терапията отнема повече време. Трудно се преодоляват силните емоции, както и загубите, които човек преживява през житейския си път.
В тази фаза от психотерапията терапевтът навлиза дълбоко в интимния свят на клиента, за да му помогне. Терапевтът има различни задачи в зависимост от конкретния случай. Понякога може да анализира, понякога да „побутне” клиента към определени емоции, понякога може да ги заобиколи, може да го насочи дори към идеи, които клиентът отхвърля яростно. Ето защо емоциите към самия терапевт са динамични-може клиентът да му се ядоса, може да се натъжи, но е важно като цяло да се чувства в топли и разбиращи отношения с него. Терапевтът е като надежден екскурзовод, който познава добре страната на чувствата, не се страхува и може да помогне да се намери пътя през объркващите и помитащи емоции.


4. Митът за детството
Повечето от нас са чували, че от детството ни зависи какви сме ние. Това обезкуражава някои хора, които считат, че имайки трудно и травматично детство, са трайно и завинаги увредени. Това, обаче, не е вярно. Терапията помага на хората да се възстановят от раните на детството си и да се чувстват свободни от ранните си преживявания.  По-важно е не какво детство е имал човек, а какво прави с опита, който е натрупал.

5.  Защо книгите за самопомощ не помагат винаги?
Книгите за самопомощ са много популярни напоследък и това не е случайно, тъй като те помагат на доста хора. В по-голямата си част те учат, че човек има контрол над собствения си живот и може да постигне това, за което мечтае. Това е изключително вярно. Позитивното мислене, медитацията, себепознанието са много полезни. Но никой не бива да се обезкуражава, ако изучаването на подобни техники не помага и четенето на книги няма ефект. Това не означава, че нещата са безнадеждни и че човек не се старае достатъчно. Напротив, това означава, че съществуват чувства, които трябва да бъдат преодолени преди да се пристъпи към усвояването на горепосочените практики. Тези чувства явно са толкова силни, че психиката не успява да ги игнорира, дори и с четенето на полезни книги. Човек има избор дали да овладее тези емоции или не. Ако е достатъчно мотивиран да се чувства добре и посети психотерапевт, техниките от книгите може да са му полезни особено към края на терапията, когато предстои приключване на пътуването към себе си и личното щастие, наречено психотерапия.

Използвана ллитература:

http://www.networktherapy.com/library/articles/The-ABCs-of-Psychotherapy/