Амарна

Карен Хорни и Зигмунд Фройд са много добър пример за това как личния опит оказва влияние върху гледището им като теоретици. Те се стремят да разберат и осмислят трудностите и болезнените състояния, през които те самите преминават, като същевременно помагат и на хората.

Благодарение на будните и търсещи умове и преживяващи сърца, които Зигмунд Фройд, Карен Хорни и много други са имали, до нас са достигнали изобилие от теории, концепции, практики, класификации и т.н., които ни помагат да разберем малко повече за дълбочината, ширината и височината на човешкото естество.

Карен Хорни следва основните принципи в теорията на Зигмунд Фройд, като същевременно  прави нововъведения и има голям принос и развива много идеи в теорията и практиката на психоанализата. Тя пише и задълбочено психологическо изследване относно женската психология, като по този начин спомага за отваряне на вратата към познавателния процес на изучаване и опознаване на механизмите на женската душевност.

Нейната концепция е насочена към изучаване на значението на културата в живота на обществото и човека, влиянието на културата върху психичното здраве и зависимостта на типа неврози от особеностите на културата (4).

Карен Хорни предлага много добре формулирано общо учение за неврозите. За разлика от другите теоретици, според нея неврозата е по-продължително свързана с нормалния живот. Тя я разглежда като опит човек да направи живота по-поносим, един вид „вътрешен контрол и
справяне“ (1). Невротичните хора не успяват да се справят добре с тази задача.

Според нея има два вида неврози – „ситуативна невроза“ и „невроза на характера“. Първата е породена от външна опасност и спрямо нея бързо и лесно се постига терапевтичен резултат. А втората невроза се базира на вътрешни конфликти и нарушения с продължителна история, т.е. тя е с дълбоки „инфантилни корени“, водещи началото си от периода на ранното детство. (7)

Тя описва поведението на невротика с понятието ригидност на реакциите, което представлява неумението човек бързо да се приспособява към новите условия. За невротика е характерно разрив между потенциални възможности и реални постижения. Причини за това според нея не е Едиповия комплекс, а тревожността. Тя не подкрепя постулата на Фройд, че детето осмисля заобикалящия го непознат свят като враждебен, заплашващ го от разрушение. Ако детето не усеща подкрепата на родителите, страха в него постепенно ескалира до състояние, което Хорни нарича „базисна тревожност“. Като според нея за детството са характерни две базисни потребности: от удовлетворяване и от сигурност. Удовлетворяването се отнася до основните биологични нужди, но решаваща за развитието е втората потребност от сигурност – детето да бъде обичано, желано и защитено от опасностите на враждебния свят. (5)

Според нея при невротика е налице тревожността като черта на личността, изразяваща се в склонност да се преживява тревога. Чувството за безпомощност и ирационалността са основните характеристики на базисната тревожност и безпокойство. Такива усещания са неибежни в условия, лишаващи децата от емоционална подкрепа, привързаност и любов от страна на възрастните. Източника на основно безпокойство Хорни тръси в неудовлетворените насъщни социални потребности от страна на културата и средата, в която децата живеят. (7)

В нейните трудове тя се насочва към „невротичния характер“. Според нея преходът между „нормалното“ и невротичното“ състояние“ няма ясни граници. При душевно здрави и при болни хора се наблюдават сходни нагласи и държание. Но невротичното се характеризира със закостенялост на реакциите и с това, че възпрепятства развитието на човека. Хорни смята, че сексуалното съставлява винаги само част от неврозата, но не и нейн фундамент, както е според теорията на Фройд. (7) Тя казва, че описаните от Фройд сексуални отклонения са следствия от неврозата, а не от причините за нея. (5)

Според нея при невротика е много засилен, т. нар. „основен страх“. Страхът идва отвътре, той е ирационален и води до мъчително чувство на изоставеност. Често се развива и враждебност като компенсаторна защита от страха. Това обикновено води до омагьосан кръг, при който заселеният страх ни прави агресивни, а собствената ни враждебност създава очакване, че другите също ще реагират отрицателно към нас, което паражда допълнителни страхове. Хорни класифицира в четири групи душевните феномени, които трябва да защитават индивида от афекта на страха – настойчиво търсене на любов, форми на подчинение, властолюбие и дистанциране. (7)

Различните стилове на родителско поведение фрустриращи потребността от сигурност водят като резултат в детето на формирането на т.нар. „базисна враждебност“ – то обича и зависи от родителите си, но същевременно изпитва обида, гняв, обърканост, негодувание към тях. А поведението на детето, което не удовлетворява потребността си от сигурност и започва да се управлява от чувства на безпомощност, страх и вина изпълняващи ролята на психологически защити, чиято цел е да подтиснат враждебните чувства към родителите. (5)

Според нея съвсем конкретни социални условия и взаимоотношения на децата с родителите (и особено с майката) залагат основите и предпоставките на бъдещата невроза. Неудовлетворяването на базисните, изходни потребности на децата от внимание, ласка и любов, липсата на емоционална близост между майката и детето пораждат неблагополучията и тревогата и в крайна сметка аномалиите в развитието. Карен Хорни открива причина за „невротичните наклонности“
 в семействово, като има различно мнение от Фройд, че конкретната причина за това са изтласканите и потиснати комплекси. Според нея фрустрацията и дефицитът на емоционално общуване с детето от страна най-вече на майката, загубава на нейната покровителствена топлота в чуждия за
детето свят. (7)

Враждебността възникнала по причина на родителите започва да се проявява и в отношенията на детето с другите чрез механизмите на „базисната тревожност“. Тревожността е състояние, при което човек се преживява като непотребен, като уплашен от живота/битието, презиращ себе си, враждебен към другите и света, като самоотричащ се. Мисленето е отхвърлящо. (3) Това е чувството на детето, че е изолирано и безпомощно в потенциално враждебен свят. Базисната тревожност е резултат от родителските действия, например доминация, липса на защита и любов и непостоянно поведение. Тя не е вродена, а е резултат от социалните сили и взаимоотношения в средата
на детето. (2)

Според нея ако някоя от поведенческите стратегии на детето стане фиксирана част от личността, се нарича „невротична потребност“ и представлява начин за защита срещу
тревожността. (2)

В началото Хорни определя десет невротични нужди – от обич и одобрение; от партньор или някой, който да се заеме с живота ти; да ограничиш живота си в тесни граници и да бъдеш неизискващ, да не бъдеш подозрителен; от власт, контрол над другите, от маска; да експлоатираш другите и да извличаш най-доброто от тях; от социално признание и престиж, от лично възхищение; от лично достижение; от самодостатъчност и независимост; от съвършенство и непобедимост. (1)

Тя изследва тези невротични нужди и в последствие ги обединява в три големи стратегии за справяне:

o   Отстъпване – сервилна личност – поведение насочено към хората – това е човек, който изпитва нужда да се приближава към другите хора, изразявайки потребности от одобрение, привързаност и доминиращ партньор;

o   Агресия – агресивна личност – поведение насочено против хората – човек, който има нужда да се движи срещу хората, изразявайки потребности от власт, експлоатация, престиж, възхищение и постижения;

o   Оттегляне - откъсната личност – поведение насочено към себе си (отдалечаване от хората) – човек, който има нужда да се отдалечава от другите, изразявайки потребности от независимост, съвършенство и отдръпване. (2)

Карен обяснява, че нито една от невротичните потребности или тенденции не е реалистичен начин за справяне с тревожността, а социалната среда поражда все нови вътрешни конфликти. (2) И трите стратегии са насочени към намаляване чувството на тревожност възникнало по силата на социални отношения. (3) Душевно здравият човек разполага и с трите поведенчески модела, комбинира ги и се адаптира, като ги прилага според ситуацията. (2)  Невротичният човек работи с един от тях, фокусира се върху него и се отнася негативно към другите стратегии. (3) Неврозата според нея е не само душевна болест, а също и лош опит за самолечение. (7)

Тревожният човек има потребност от връзка с другите хора, от любов, признание, от независимост и справяне с проблемите. Той има ниска самооценка за себе си, която е неадекватна. (3)

Друго съществено нещо, върху което набляга Хорни е, че Аз-ът е ядрото на съществуването ни, нашият потенциал. Ако сме здрави, ще имаме точна представа за това кои сме и съответно ще държим в ръцете си свободата да осъзнаем своя потенциал (себереализация). А невротичният Аз се разделя на презрян-Аз и идеален-Аз, т.е. той се лута между това да мрази себе си и да се преструва, че е съвършен. А междувременно той се отчуждава от истинската си същност и така възпрепятства осъществяването на потенциала си. (1)

Структурата на личността според нея се състои от три компонента – „Актуално Аз“, „Идеализирано Аз“ и „Реално Аз“. „Актиалното Аз“ съдържа присъщите на индивида соматични и психични характеристики в момента, докато „Идеализираното Аз“ има за източник несъзнаваните стремежи на индивида, които намират израз в неговото въображение и неговите фантазми. Зад „Реалното Аз“ Хорни вижда „самостта“ или „първоначалната сила“ на индивида, осигуряваща неговото действително развитие. (7)

Невротикът, според Хорни, компенсира липсата на идеали със създаването на „Идеализирано подобие“ - „Идеализиран Аз-образ“. Той обожествява самия себе си. Такива идоли изникват от липсата на самочувствие и не подлежат на развитие. (7) Това е несъвършена, подвеждаща маска, която пречи на невротичните хора да разберат и приемат истинското си Аз. Хорни смята, че такива невротични конфликти не са вродени или неизбежни. Те възникват от нежелани ситуации в детството, но могат да се предотвратят, ако домашният живот на детето се характеризира с топлота, разбиране, сигурност и любов. (2)

Хорни обяснява, че някои хора дори да са били обект на насилие или пренебрежение като деца, ако са имали други членове на семейството, които да ги обичат, да се грижат за тях и да полагат усилия, за да ги предпазят от последващи щети, то те могат да се превърнат в  здрави и щастливи възрастни. Това, което тя вижда като причина за невротичните състояния на много възрастни, е родителското безразличие или липсата на топлина и обич в детството. Тя достига до извода, че ключът към разбирането на родителското безразличие е, че зависи от това как детето възприема нещата, а не от това какви са намеренията на родителите. (1) 

Тя забелязва, че противно на стереотипните ни вярвания, включително и на Фройд, че децата са крехки и пасивни, тяхната първа реакция на родителското безразличие е гняв. Този отговор тя нарича „основна враждебност“. Някои деца намират тази враждебност за ефективна и с времето тя се превръща в обичаен отговор на трудностите, които срещат в живота си и развиват агресивна стратегия за справяне. Повечето деца, обаче, се чувстват смазани под тежестта на основната тревожност, която в тази възраст представлява предимно страх, чувство на безпомощност и на изоставеност. За да могат децата да оцелеят, базисната тревожност трябва да се подтисне и родителите да бъдат победени. Ако този подход работи ефективно за детето, той може да се превърне в предпочитана стратегия за справяне – т.е. в отстъпване. Други деца откриват, че нито агресията, нито отстъпването елиминират възприятието за родителско безразличие. Те се оттеглят от семейната среда и се затварят вътре в себе си и стават самодостатъчни. (1)

Хорни оспорва становището на Фройд, че личността зависи от непроменящи се биологични
сили. (2) Според нея причините за невротизма се коренят в социалната среда, а не в биологичната природа и за да се анализира неврозата се изследва социалното обкръжение на пациента. (5)

Тя отрича превъзходството на сексуалните фактори и отхвърля концепциите за либидото и трикомпонентната структура на личността. Тя обаче приема безсъзнателната мотивация и съществуването на емоционални, нерационални мотиви. (2)

Хорни критикува теорията на Фройд в частта й за завистта към пениса, като признава, че в някои случаи тя съществува при невротичните жени, но не е общовалидна. Тя предполага, че това, което се приема за завист към пениса, всъщност е оправдана завист към мъжката власт в този свят. (1)

Тя прави опит да докаже психическото равноправие на мъжете и жените. Нейната позиция е противоположна на позицията на Фройд, който смята, че причина за женската пасивност, подражателност и емоционалност е усещането на жената за своята физическа недостатъчност, чувство на завист, стремеж да стане мъж. Тя признава съществуването и важността на „Едиповия комплекс“, но според нея той не е всеобхващащ случай. Тя твърди, че всички прояви на невротичната потребност от любов могат да се открият в явлението „Едипов комплекс“ – привързаност към един от родителите, ревност, чувствителност към отхвърлянето. (4)

Хорни предполага, че съществува мъжки еквивалент на завистта към пениса – завистта към утробата – при някои мъже, които завиждат на жените за способността им да раждат и да дават живот. (1) Според нея мъжете се опитват да запазят уж естественото си превъзходство, като причина за това поведение е чувството за малоценност, възникващо в резултат на завистта към утробата и способността на жените да раждат. (2) Според нея много мъже са тласкани към успех и към това имената им да се знаят и след смъртта им, е компенсация за неспособността им по-пряко да продължат себе си като носят, раждат и отглеждат деца. (1)

Според Хорни враждебността между половете е характерна и за жените. Отчасти недоверието е свързано с преживявания в детството. В детството на момичето има повече забрани, които формират недоверие, неувереност, чувство на вина, страх пред физическата сила. Компенсацията на тези преживявания е придобиването на мъжки маниери на поведение, влизането в „мъжка роля“. Това се забелязва в определен период от детството, след което мъжкото поведение изчезва. (4)

Тя разсъждава и върху недоверието между половете и за проблемите във взаимоотношенията помежду им, които се проявяват и в любовта и брака. Хорни споделя:

„Като гледаме колко често, а по-добре да кажем – постоянно, има неуредици в любовните отношения, трябва да се запитаме дали неразбирателството във всеки частен случай не е свързано с някакви общи причини; няма ли обща основа онази подозрителност, която възниква между половете с такава лекота и редовност?“ (4)

Тя достига до извода, че любовта е дар, а добрият брак – изкуство, на което човек може да се научи, да овладее онези действия, които последователно и правилно трябва да се построят. Като друг фактор за неуспехите в партньорските взаимоотношения тя посочва неуспешният избор на партньор. Тя отбелязва, че често изборът на партньор става по подобие на майката или бащата, но такъв избор води до разочарование, понеже част от нуждите на душата остават незапълнени. Като причина за враждебността в брака могат да бъдат по-рано предявени неизпълними изисквания, което може да доведе до разочарование и пренебрежително отношение. Според нея най-добрия вариант за разрешаване на противоречията на брака е чрез последователно изграждане на отношенията. (4)

Хорни се различава от Фройд и по отношение на гледната им точка за човешката природа. Хорни пише:

„Песимизмът на Фройд по отношение на неврозите и тяхното лечение възниква от дълбините на недоверието му в човешката доброта и човешки растеж. Човек, постулира той, е обречен да страда и да разрушава... Собственото ми убеждение е, че човек има способността, а и желанието да развива потенциала си и да стане почтено същество... Вярвам, че човек може да се промени и непрекъснато се променя, докато е жив.“ (2)

Фройд обръща по-малко внимание на моралните и интелектуални аспекти. Според него човек е движен не от стремежа към самоусъвършенстване, а от стремежа към удоволствие. А духовният и нравственият прогрес са обусловени от действията на инстинктите, адаптацията към средата, натиска на социалните норми. Според него сферата на творчеството и морала е сублимация на природните инстинкти на човека. Фройд определя човешката природа като егоистична и агресивна. А Хорни смята, че в естествения човешки характер съществуват искрена доброта и щедрост, наред с егоизма и агресивността. (4)

Фройд подчертава природното начало у човека, а Хорни – социалното. Той не мисли, че човешките общества могат съществено да се отличават едни от други, а в същност – онова, което се смята в едно общество за невроза, в друго изглежда като ценно качество на характера. Докато според Хорни особеностите на личността, качествата на колективната психология и типовете неврози зависят основно от културата, от нейните ценности и противоречия. Фройд се предпазва от оценъчните съждения в психоанализата, от моралните оценки. А Хорни смята, че психологът не е машина и не работи с бездушна материя, поради което моралните съждения са неизбежни. (4)

Според Хорни в неврозата се съдържат интензивна себеомраза и себепрезрение, вкоренени в „Идеализирания Аз“. Тя разяснява израза „Истински Аз“:

„Ако му (човешкия индивид) се даде шанс, той се стреми да развие своите специфично човешки възможности. Тогава човек разгръща своеобразните сили на истинския си Аз: яснотата и дълбочината на своите собствени чувства, мисли, желания и интереси; способността да открива собствените си възможности; силата на своята воля; особените способности и дарби, които при определени обстоятелства притежава; възможността да се отвори и да влезе със спонтанните си чувства в контакт с други хора. Всичко това с течение на времето ще му даде възможност сам да намери своите ценности и цели в живота. Казано накратко: ако не се отклони съществено от правия път, човек се развива към самоосъществяване.“ (7)

Тя вярва в способността на човека да се развива, да владее силите си, вярва в добротата и безкористността на човека. Негативните качества се изработват у хората вследствие на неблагоприятната социално-икономическа обстановка в определен тип общество. (4)

Хорни в много отношения запазва техниката на Фройд с нейния рационализъм и дистанция между лекаря и пациента. (4) Фройд приема инстинктите като мотивиращи сили, докато Хорни предлага тезата, че безпомощното бебе е ръководено от нуждата да търси сигурност и безопасност в един заплашителен свят. (2)

Карен Хорни е съгласна с Зигмунд Фройд, че личността се развива в ранните детски години, но според нея тя продължава да се променя през целия живот. Тя се фокусира върху начина, по който родителите и полагащите грижи се отнасят към растящото дете, а не остава на идеята само за психосексуалните етапи на развитие, които описва Фройд. Според нея всичко зависи от социалните, културните и екологични фактори и че няма нищо универсално. (2)

Тя развива и още една идея – за самоанализата, като обяснява, че човек може да си помогне сам за по-леките невротични проблеми. (1) Нейната теория има за цел да помогне за намаляване на тревожността до такава степен, че човек да може да се справи без своите невротични заложби. Тя достига до идеята, че основните невротични разстройства са следствия от невротичните склонности и така след осъзнаване на склонностите, може да последва подробно обяснение на склонностите, на които те служат и последствията, до които водят в личността на пациента и живота му. (6)

В своята терапия Хорни използва различни методи от психоанализата на Фройд, като свободните асоциации, тълкуването като средство за издигане на несъзнаваните процеси до равнището на съзнанието, подробно изучаване на взаимоотношенията между пациента и аналитика като модел за разбиране на природата на взаимоотношенията между пациента и обкръжаващите го.
Това, което я отличава в използването на тези методи е, че тя има по-активен стил на тълкуване и на поведение, а също така тя работи със съзнанието, че с течение на времето у клиента стремежът към щастие става по-силен. (6)

Когато пациентът осъзнание склонностите, които съществуват в него, и се примири със себе си, с родителите си или с паметта за тях, и ако пациентът спре да страда от вредата, която му е била нанесена, или намери път за нейното преодоляване, старите наранявания могат да зараснат. (6)

Бъдещето на психоанализата Хорни свързва с разбирането на психичните процеси като извършващите се във взаимоотношенията на индивида с хората, обществото и неговата култура. (7)

Във всеки един от основните й трудове преминава идеята, че деформациите и аномалиите при хората са преди всичко следствия на конфликтуващи помежду си техни потребности, както и на неблагополучните им отношения със социалното обкръжение. (7)

След като описахме основните идеи, които въвежда и прилага Карен Хорни, а също основните различия и развития в психоанализата на Зигмунд Фройд, бихме могли да направим няколко обобщения и изводи.

Карен Хорни има както своите привърженици, така и критикуващи възгледите й. Тя смело отстоява своите теории, които съставя въз основа на опита й като терапевт. Работи активно през целия си живот и внася много нови посоки и развитие в психоанализата, в идеята за женска психология и самоанализа.

Тя описва развитието на личността основно от гледна точка на социокултурните условия и като решаващ фактор за развитието на личността утвърждава отношенията между детето и родителите му. Според нея основната базисна потребност е от сигурност. Дълбочината в разбирането може да се постигне допълнително и като се проучи възприятието на детето в конкретни сътуации, а не се набляга само на идеята за намеренията на родителите.

Тя силно вярва, че личността продължава да се развива и променя през целия живот и че с течение на времето в човека, желаещ да се развива се заражда по-силен стремеж към щастие.

Високо оценявани са нейната характерология и учението за неврозите, като тя обяснява, че нито една от невротичните потребности или тенденции не е реалистичен начин за справяне с тревожността, а социалната среда поражда все нови вътрешни конфликти. Неврозата според нея е не само душевна болест, а също и лош опит за самолечение. Невротичното се характеризира със закостенялост на реакциите и с това, че възпрепятства развитието на човека.

В своята работа тя достига до идеята, че целта на човек е той да се развива към самоосъществяване и самореализация, като намери своите ценности и цели в живота, като се развива, владее силите си, вярва в добротата и безкористността на човека.

Карен Хорни дава допълнителен поглед към психоанализата и е ценно да бъдат проучени нейните трудове, тъй като дава допълнителен поглед към вътрешното същество на човека.

Автор: Камелия Костадинова 

/студент по психология/ 

Използвани източници:

1.      Boeree, George, (2018), Personality Theories from Freud to Frankl, Open Knowledge Books

2.      Шулц, Дуейн и Шулц, Сидни,(2006), История на модерната психология, издателство „Наука и изкуство“, София

3.      https://valentinboyadzhiev.com/2017/08/14/analitichna-teoriq-za-lichnostta-freud-jung-fromm-horney/

4.      https://psiholozi.com/психоанализата-на-карен-хорни/

5.      http://www.psixolozi.info/2014/03/blog-post.html

6.      http://www.referati.org/psihoanaliza-i-postpsihoanaliza-sravnitelen-analiz-mejdu-karen-horni-melani-klain-i-fransoaz-dolt/974/ref

7.      https://faithhopelovevyaras.wordpress.com/2014/07/29/карен-хорни/