Амарна

Никога преди не е било от толкова голяма важност да бъдеш ефективен родител. Освен че оформяме поколението ни, ние повлияваме и на света, който те ще градят и за техните деца. Историята ни учи, че да си родител без ясни цели и методи на възпитание, винаги води до объркване у всяко развиващо се дете. Поради тази причина е толкова важно да си добър родител – все пак това е най – важната работа в живота. „Здравословните“ възпитателни методи отнемат много време, но плодовете от този труд остават възнаградени.

Изясняване и създаване на ясни комуникативни очаквания

Преди да концентрираме усилията си върху дисциплинирането на детето в момент на непослушание, трябва да имаме стратегия как да научим малчугана на очакваното от него поведение (Christophersen, 2003, pg. 680). В допълнение, ако родителите искат този модел на поведение да се изпълнява, те трябва да го практикуват. За това ще стане въпрос след малко.

Основата е във формирането на ясни очаквания у двамата родители за възпитателните методи. Тези методи зависят от мирогледа и представите за правилно и грешно. Родителите трябва да планират и общуват помежду си и относно очакванията им един към друг. Създаването на списък от очаквания (например социални, академични, религиозни, семейно ориентирани, за външен вид и хигиена) в различни области и дейности ще спомогне за конкретизирането на възпитанието на децата им (Burke, 1997, pg. 73).

Съществуват по–строги изисквания към детето, но те трябва да са съобразени с неговата възраст, способности, темп на развитие, както и възможностите на семейството (Burke, 1997, pg. 73). Например, да очакваш от четиригодишно дете да приготви вечерята и след това да го накажеш за това, че не се е справило според очакванията, е нерационално поради неговата възраст и досега придобитите му способности. В книгата си Common Sense Parenting Рей Бърк предлага начин за определяне адекватността на очакванията към детето от родителя чрез задаване на три въпроса:

1) Ти, като родител, преподал/а ли си очакванията си на детето?

2) Детето може ли ясно да разбере какви точно са тези очаквания?

3)Способно ли е детето да изпълни тези твои очаквания? (Burke, 1997, pg. 74 – 75).

Щом родителите са синтезирали своеобразна методика, следваща стъпка е да го научат на нея–на думи и дела. Добре е да се помисли над въпроса как точно планираме да научим детето  първо вербално (Burke, 1997, pg. 77). Например, детето рисува по кухненската маса. Последвалото позитивно отношение и уточняване как е трябвало да постъпи ще допринесе за по–ясното му разбиране за поведението в подобни ситуации в бъдещето. Друг въпрос е как ще споделим очакванията си за поведението му.  (Burke, 1997, pg. 77). Показвайки очакванията ни, то ще съумее да асоциира моделът на поведение.

Друг начин да изразим ясно комуникативните очаквания е да се правят семейни сбирки в предварително определено време/ден от седмицата. Обсъждат се с цел изясняване настъпили тревоги, както и пречки във взаимоотношенията между детето и родителите. Целта е подобрението в поведението на най – младия член в семейството. За разлика от този метод, наказанието може да го накара да почувства гняв, объркване и желание за правене напук (Dodson, 1923, pg.43)

Да запазиш хладнокръвие

Спокойствието е важна част, която трябва да съпътства прилагането на позитивни или негативни последствия, продиктувани от поведението на малчугана. Рей Бърк е казал: „Децата могат да са саркастични, предизвикващи, бунтуващи се и агресивни. Родителите трябва да са подготвени за времена като тези и да се научат на хладнокръвие“ (Burke, 1997, pg. 83). Има моменти, в които родителите ще са толкова гневни, че няма да могат да мислят трезво. Те трябва да са наясно какво се случва и да знаят границите, до които детето упорства, и да умеят да пренасочат ситуацията, фокусирайки се върху адекватна ответна реакция. Някои от съветите, които Бърк предлага в книгата си Common Sense Parenting, са да практикуваме позитивно мислене, да не приемаме лично какво ни казва детето, да се фокусираме върху поведението вместо върху причините за пакостите, и, ако някога се ядосаме и кажем нещо, за което съжаляваме, да се извиним след това.

Постоянство и последствия

Положителните последствия се използват да увеличат или окуражат желаното поведение (Dodson, 1923, pg.12). Да уловиш детето ти да се държи подходящо и да следва напътствия са чудесни примери за време за прилагане на положителни последствия. Те могат да варират–от краткотрайни награди (например сладко или допълнително време за игра) до дълготрайни (като екскурзия или подарък). Начините, по които реагирате спрямо детето, трябва да са съобразени така, че да дават резултат. Освен това, не всичко трябва да е свързано с материални награди и пари. Да си направите система от  видове възнаграждение би било полезно в оформянето на поведението–списък с действия, при чиито неизвършване и избягване детето получава награда, и списък с такива, каквито бихте искали то да изпълнява по–често (Dodson, 1923, pg.13). Всичко, посочено по–горе, ще ви даде ясна представа за очакванията кога и защо да реагирате позитивно.

Негативната реакция се определя като „реакция на предотвратяване или намаляне определен тип проблемно поведение, или отнемане на нещо любимо за детето“ (Hurlock, 1929, p.87). Допълнителната домакинска работа и ограничаването от телевизия са примери за негативна реакция или последствия. Детето скоро ще разбере, че поведение, предпоставящо подобни ситуации, би следвало да се избягва. Бърк пише, че „откриването на отрицателни последствия, които са ефективни, е предизвикателство; когато детето не ви слуша, не забравяйте да запазите спокойствие“. (Burke, 1996, pg,47).

Всичко, споменато досега, не би дало резултат ако не се прави с  упоритост. Постоянството е гръбнак на дисциплината (Cutts, 1952, pg.7). В книгата си „По – добра домашна дисциплина“ Кътс изказва позиция, че „трябва да има постоянство в молбите, забраните и наказанията ви... ако не, разногласията между родителите могат да доведат до застой“ (Cutts, 1952, pg. 7). Непостоянството обърква детето. То има нужда да знае как се оценя държанието му (Braga, 1975, pg.31). Постоянството е ключа към успеха на родителите, който показва на детето, че сте сериозни.