Rss feeds

Психотерапия ››

Схема-фокусирана терапия

Владимир Маринов
0 коментара

Когнитивно-поведенческата парадигма навлиза много силно в психотерапевтичните практики в края на XX век(за когнитивно-поведенческата терапия можете да разберете тук http://www.amarna-bg.com/blog/nauka/kognitivno-povedencheska-terapiya/). Основни причини за това са нейната бърза ефективност, съчетана с достъпността й до клиента, тъй като борави с разбираем и добре структуриран подход. Въпреки това класическият вид на тази школа е почти напълно изоставен, тъй като той естествено преминава в лоното на съвременните подходи за работа, какъвто е този на схема-фокусираната терапия.

Схема-фокусиранaта терапия използва допусканията на когнитивно-поведенческата психотерапия за автоматични мисли, основни убеждения и правила, но се различава драстично в няколко отношения. Едно от тях е разширената връзка между терапевтa и клиентa, която включва много по-активната роля на терапевта във връзка с откриване на произхода на проблема в миналото на клиента. Тук, обаче, не трябва да се прави връзка с класическите аналитични школи, тъй като търсенето на проблема не става посредством асоциации или символи. Вместо това се идентифицира фиксация в някои от ранните схеми, които се формират в процеса на възпитание и отглеждане. Тези схеми представляват модели за справяне със света и трудностите в него, като първите „уроци“ в това отношение се „преподават“ от родителите, приятелите и средата навън. Схемите се развиват, когато основни потребности на детето, като сигурност, любов, внимание, не са добре посрещнати и задоволени от близките. Така схемите се превръщат в съвкупност от спомени, телесни усещания, емоции и когниции, които са изключително емоционално натоварени. По този начин, когато средата предложи активиращ схемата стимул, тя започва да работи, като изразява едно и също поведение в една и съща активираща среда. Така схемата се явява част от Аз-концепцията и е начин, по който се интерпретира светът и отношенията с другите. Джефри Йънг (Young, 1994) идентифицира 18 схеми в 5 области. Областите са:

Отхвърляне – характерно за клиентите със схеми от тази област, е очакването, че потребностите от сигурност, безопасност, стабилност няма да бъдат посрещнати адекватно. Като метод на защита, клиентите често извършват себеотхвърляне, като по този начин изключват възможността чрез свързването си с другите, да бъдат отхвърлени.

Нарушена автономност – обикновено клиентите с тези схеми имат очаквания (фантазирани), които им пречат да функционират автономно. Основа защита за тях е вкопчването, тъй като често на лице стои страхът от изоставяне.

Нарушени граници – общото за тези схеми е липсата на вътрешни ограничения и отговорност към другите. Често тези клиенти се опитват да доминират, като основен страх при тях е загубата на контрол, която се разрешава със стремежа за свръхконтролиране.

Ориентираност към другите – фокусът тук е върху желанията и потребностите на другите, като това става за сметка на собствените. Клиентите с тази схема са мотивирани от получаване на обич и одобрение.

Свръхбдителност – характерно за клиентите е контролирането на спонтанните чувства, импулси и избори с цел избягване на грешки. При тези хора на лице е чувството на недоверие към света и околните, като механизъм за защита от страха от отпускане. Клиенти със схеми в тази област имат твърди принципи и рядко са искрени.

Схема-фокусираната терапия има основна цел да открие и измени в процеса на работа дисфункционалността на схемите, когато клиентът изпитва негативите им в ежедневието или причинява болка и дискомфорт на другите около себе си с поведението си. Процесът е бавен и зависи от капацитета на клиента да се променя. Добър предиктор за успешна работа е успешното разпознаване на схемата от самия клиент, който в рискова среда, успява да си обясни как стимулите около него влияят на схемата му, респективно на поведението.