Амарна

Всеобщо схващане е, че ако сме ядосани на някого, ако сме враждебни към него и изразим това по някакъв начин, това ще ни успокои. Т.е. катарзисът, освобождаването на енергия, действа облекчаващо. Дали обаче наистина е така. Още Фройд твърди, че имаме както инстинктивен нагон към живота(Ерос), така и такъв, към който е към смъртта и е деструктивен(Танатос). Според психоаналитиците, ако част от енергията на нагона към смъртта не бъде изразен, ще се стигне до крайно насилие или психично заболяване.

Това до такава степен е залегнало в разбиранията ни, че в част от компаниите има кукла, върху която може да се излива натрупана агресия чрез физическа активност. Това би трябвало да има за ефект намаляване на агресивните импулси.

Има обаче редица данни, които показват,че подобни техники водят до точно обратното. В експеримент на Брад Бушман негов помощник оскърбява изследваните лица. След това те се разделят на три групи. В едната им дават да удрят боксова круша, мислейки за сътрудникът, който ги е ядосал. Във втората група изследваните лица удрят боксовата круша с идеята, че това е физическо упражнение. В третата група участниците просто стоят няколко минути, без да удрят нищо. В края на експеримента се установява, че най-слаб гняв изпитват изследваните лица от третата група, в която те стоят. Най-силен е при първата, в която удрят боксовата круша, мислейки за обидата. При възможност да изразят агресията си пред причинителя на обидата , свирейки със свирка, най-силно и продължително са свирили отново изследваните лица от първата група, а най-слабо и вяло-от последната.

Този експеримент, както и редица други, показват, че проявата на агресия с цел редуцирането й, не води до желания резултат. Напротив, може да се твърди, че се акумулира повече агресия с проявата на агресивни постъпки.