Rss feeds

Социална психология ››

Почеркът - огледало на душата

Test
0 коментара

Чувствата не са външна проява подобна на цъфтежа, те се крият дълбоко в индивидуума; техните корени са в потребностите и инстинктите , с други думи, в движението. Всяко чувство, на което съответства жест, графически ясно показва запис на физическото състояние на този, който е направил това движение.

Графологията е учение за почерка като разновидност на изразителните движения, отразяващи психологическите свойства и психическите особености на състоянието на пишещия. Например силното преувеличаване дължината на линиите в сравнение с еталона се тълкува от графолозите като показател на емоционална възбуда също както и едрият почерк.

Разкриването на връзките между особеностите на почерка и личността е разкриване на интимните и в същото време най-общите вътрешни качества на човека. Така например особеностите на психологията на мъжете и жените се проявяват още в различните типове почерк, които, както може да се предполага, могат да се открият и в трудовата дейност. Например мъжкият почерк, се характеризира със следните особености: безгрижен, решителен; припрян; неправилен (неравномерен); буквите се оставят отворени (например I без точка); почеркът не е хубав, не изглежда добре; разтеглен; широки линии и широки букви; твърдо силно натискане; остри ъгли; грешки; индивидуален-оригинален; наклон напред; свободен.

Женският почерк е: старателен; чист; еднообразен; точен; определен; правилен; буквите са без пропуснати елементи; красив; малки линии без натискане; закръглен, стандартен; наклон назад; компактен; с близко стоящи букви.

Графолозите от миналото отбелязват, че силното натискане означава развити чувствени влечения, а едрият почерк енергичност, възвишеност на душата, тщеславие, развито чувство за собствено достойнство, широк размах, общителност, желание за издигане. Ако вникнем в същността на тези твърдения, няма да е трудно да се убедим, че всички те имат нещо общо: всичко това е израз на повишена възбуда и активност на влеченията. И обратно сдържаността, пресметливостта, самообладанието, наблюдателността, които се приписват на дребния почерк, са възможни при стил, повлиян от задържащи процеси и при известно снижаване на общия тонус.

Резултатите от съвременните изследвания потвърждават съществуващата взаимовръзка между почерка и някои психически особености на човека. Според мнозинството психолози в почерка най-често, в сравнение с която и да било друга двигателна активност на човека, се проявява неговата психическа същност. Работата е в това, че неосъзнатото напрежение на определени групи мускули съпровожда всички душевни движения на човека. Така например, ако човек се намира в някакво устойчиво емоционално състояние или има устойчива тенденция в поведението му, то това ще се прояви в устойчиво напрежение на отделни мускулни групи. Разликите в тонуса на различните мускулни групи ще бъдат източник на различия и в разполагането на линиите на хартията, което ще се прояви в своеобразието на почерка.

Прояви на някои състояния в почерка

Доброто настроение, възходът на душевните и физическите сили се изразява в появата на нови щрихи, в по-голямата закръгленост на буквите, в украсяването им с допълнителни изразителни елементи. И обратно, по-сниженото настроение и слабият жизнен тонус се забелязват в намаляването размера на буквите и в по-малката твърдост на очертанията. Създава се впечатлението, че няма сили да се пише.

В момента когато човек е разсеян (сам или го разсейват), последната буква на думата става незавършена и неправилна. Незавършеност, изкривяване на обичайната форма на буквите и думите, пропускане на препинателни знаци са възможни при бързане, вълнение, т.е. във всички случаи на колебание и неустойчивост на вниманието.

При силни спадове в настроението, самочувствието и активността почеркът се изменя значително, но не по същество. Настроението е общо състояние на песимизъм оптимизъм. Оптимизмът е слънчевост, еуфорично възприемане на събитията в настоящия момент, тяхна положителна преоценка. Песимизмът е сиво-черно виждане за света с акценти на безнадеждност в опитите да се направи нещо добро. Песимизмът е явна недооценка на собствените възможности и перспективите за положително разрешаване на жизнените проблеми.

Самочувствието бива добро, средно и лошо и се определя от физическото здраве на човека. Различните соматични отклонения от нормата (сърдечно-съдови, стомашно-чревни, мускулни) могат да предизвикат общо отпадане на силите.

Активността е състояние на повишена възбуда на фона на добро соматично здраве.

Отделно трябва да се спрем на една категория хора, наричани метеопати. Метеопатите са изключително зависими от общите метеорологични условия (налягане, температура, слънчевост, облачност и други).

При метеопатите външните физически условия в по-голяма степен влияят на почерка и в частност на следните му особености:

  1. Размер на буквите (тяхното намаляване или увеличаване в сравнение с нормалния размер);

  2. Рисунък на някои букви, вариативни за автора по-често от други (всеки си има свои устойчиви и неустойчиви форми на контурите на буквите);

  3. Дебелина на линиите, която зависи от активността, настроението, самочувствието (по-дебела, по-изразена, по-ясна или по-тънка);

  4. Посока на редовете (повдигане към края на реда или слизане надолу, или равномерност; при повишена активност, добро настроение редовете “бягат“ в горния десен ъгъл и обратно понижаването на активността и песимизмът водят до слизане на реда от ляво на дясно в долния десен ъгъл).

Факсимилето или подписът, както сега често казват, е квинтесенцията на особеностите на почерка на човека. При деловите и талантливите хора, намиращи се в добър тонус и на върха на постиженията си, подписът и главно неговият завършек (щрих) са закръглени раковинообразно или спираловидно.

И обратно, при по-малко деловите и уверени в себе си хора подписът е много кратък и щрихът е незавършен, като че ли прекъснат в самото начало на своето движение. В разтегливостта на подписа на автора прозира неговата експанзивност, увереност, желание да утвърди своето собствено “Аз“, своята позиция. Пространството, което заема подписът, демонстрира претенциите в междуличностните отношения: “да бъде над другите“ или “под другите“, да заповядва или да се подчинява.

Липсата в подписа на щрих е признак не само на неувереност, но и на душевна простота, доверчивост. И обратно, недоверчивостта на автора на подписа, неговата предпазливост и бдителност се проявяват в големия щрих често с тире и точки.

Точките и тирето ограничават пространството и завършват действието на автора: само така и нищо повече, на това може да се постави точка и тире.

При голяма енергичност на човека в щриха натискът е надолу, което показва излишък от сила, за която няма предели за изразяване.

Следователно съществуват определени връзки между психологическите качества на човека и неговия почерк. Но как по-точно да се определят тези връзки? За целта е необходимо да се запознаем с началата на графологичното изследване.

Автор: Пламен Недялков

Използвана литература: Визуална психодиагностика, автор: Георгий Щекин, издателство: Фабер