Амарна

Всеки от нас е имал трудни периоди, в които нищо не върви. Чувстваме се сами, склонни сме да се лутаме в мислите си, усещаме безсилие. Трудно ни е да общуваме дори с най-близките ни хора. С усилие ставаме сутрин, не можем да контролираме храненето и пиенето си. Нещо ни притеснява, но не можем да кажем със сигурност какво.  Нямаме енергия за живот и нищо не ни зарежда. Живеем  в непрекъснато състояние на недоволство, умора, липса на удоволствие, обезсърченост, влошено здраве, объркване и пасивност. Всичко гореизброено е симптом  на  най-ранния от човешките страхове-страха  от самота.

Как започва страхът от самота?

Още в утробата на майката плодът пулсира със свой собствен ритъм в хармония с жизнените ритми, които го заобикалят(най-вече с майката, а на по-късен етап и с другия родител ). Без тези ритми бебето ще умре. Такива ритми например са сърдечната дейност, извличането на необходимото от вътрематочната среда за поддържане на живота-кослород, хранителни вещества, топлина, подкрепа. След раждането бебето започва да сучи, да диша, нуждае се от топлина, изгражда костите и мускулите си и става все по-подвижно. Все още се нуждае от околните, за да оцелее. За тази цел е необходимо да срещне положителна емоционална нагласа към себе си и загриженост. Всъщност именно това захранва и увеличава силите за живот.

Когато майката е под натиск, в шок, ангажирана с непреодолими проблеми и искрата на живота в нея липсва, тя може да не отговори на бебето с енергия, емоционална топлина и жизненост. Изследвания на бебета показват, че тази липса на отзивчивост, може да бъде запаметена още от преди раждането и да бъде пренесена в зрелия живот на човек. Тези спомени се пазят в тялото , а не в образи, защото мозъкът на детето не е все още напълно развит.

Ако в началото на живота не се отговаря на нуждите на бебето, то ще се научи да живее с усещането  „там няма никого“. Резултатът е генерализирано чувство, което варира от пустота до отчаяние. Тялото достига до критичен минимум на енергия, опитва  се да съхрани енергията си и е без тонус. Така в крайни случаи поради липса на благополучие бебето буквално може да умре.

Невъзможно е една майка да е винаги на лице, да е напълно отзивчива и винаги да има положителни чувства към детето. А понякога отзивчивостта не зависи от родителите. Те са добронамерени, но все пак не могат да предотвратят болести, травми от околната среда като загуба в семейството, лоши икономически условия и т.н. Всяко едно от тези условия, както и много други, могат да създадат ситуация, при която и най-любящия  родител да не е в състояние да реагира напълно задоволително на нуждите на детето.Поради тази причина всеки пази в тялото си преживяването  „там няма никого“.  Тази телесна памет ни позволява да изучаваме стараха от самота.

Как действа страхът от самота в зрелия ни живот?

Трудно е  да бъде идентифициран, защото този страх е най-отдалечен в нашата лична история. Поради тази причина той приема най-различни форми. Например  вместо да се чувстваме уплашени ние може просто да чувстваме липса на енергия и страст за живот.  Когато сме обезсърчени от незадоволяването на нашите нужди, ние може да се чувстваме замаяни, объркани или да се сринем. Имаме болезнени моменти на празнота.  Страдаме от продължителна хронична умора и често се чувстваме претоварени и под стрес. Изпитваме необоснована тревожност, затрупани сме с физически симптоми, които нямат ясно медицинско или психологическо обяснение. Силно би било да се каже, че сме депресирани в клиничния смисъл на думата, но се чувстваме обезкуражени, изчерпани и с липса на жизненост. Всичко това често се вижда в прегърбена стойка на тялото, общ външен вид на умора и изчерпване.

Страхът от самота дълбоко засяга нашите взаимоотношения. Когато най-ранният ни опит е потвърдил, че „там няма никого“, ние имаме вечното очакване, че никой няма да е заинтригуван от нас. Надяваме в сегашните ни отношения да получим това, което ни е липсвало в детството. В крайна сметка сме разочаровани и разочароваме, защото никой не може да задоволи базисните ни нужди. Близките ни могат да се оплакват от нашата вялост, промените в настроенията ни, привидното ни безразличие, липсата ни на хармония, липсата на интерес към секса и към флирта. Поради страха ни не можем да усетим, че получаваме това, от което имам нужда и имаме много малко, което да дадем. Имаме нужда от базисна сигурност и често си я набавяме чрез вредни навици, макар да знаем, че те са пагубни за нашия живот. Все пак поне зависимостта ни към тях е сигурна. Също така е възможно да изградим компенсаторен механизъм чрез преувеличено чувство за жизненост като се втурваме в множество дейности. Бихме могли да си създадем изкуствено и хиперболизирано усещане за сила и благополучие. Но под тези компенсаторни механизми лежи силно чувство за празнота, слабост и самота. За да се справим със страха, трябва да сме готови да се откажем от компенсаторните си механизми. Със сблъсъка с този страх, както и с удовлетворяването на нуждите и желанията ни, ние можем да се изпълним  с повече реална жизненост.