Rss feeds

Психотерапия ››

Тревожните разстройства

Анелиа Дудина
0 коментара

   Страховете ни предупреждават за някава потенциална опасност. Те ни подготвят за това, че трябва да бъдем по-внимателни и/или да реагираме по определен начин, за да се защитим. Когато изпитаме страх, физиологични реакции се задействат в тялото ни – сърцето и дишането се учестяват, мускулите се напрягат, чувствителността на стивата ни се обостря и т.н. Страхът е активен фактор за борбата срещу опасността. Ако обаче изпитваме страх, без да сме реално застрашени? Ако страховете, които се появяват у нас са ирационални или преувеличени? Такива страхове много често пречат на ежедневието ни, повлияват значително живота ни и са много изтощителни. Понякога такива страхове обсебват ежедневието и ни ограничават в това да мислим за други неща, които се случват при нас. Голяма част от хората, които страдат от подобни страхове, осъзнават, че реално не са застрашени, но въпреки това не могат да спрат да се страхуват. Това е така, защото такъв тип страхове не са податливи на волята и желанията ни. Те повишават значително степента на тревожност, която проявява всеки един от нас в определена степен. Тревожното разстройство би могло да се изразява в различна степен също. Лека до умерена тревожност – човекът понякога отчасти или изцяло съумява да контролира притесненията си, но разбира, че има ирационални притеснения. В по-тежка форма са тревожни разстройства, при които човекът не може да контролира страховете и притесненията си и те го обсебват до голяма степен или изцяло психически и физически. Добре е ако доловите, че имате подобни симптоми, свързани с притеснения, които не са изцяло основателни, да се консултирате със специалист, защото много често лека и умерена са форми на тревожността, които биха могли да се задълбочат в по-тежки. Тревожните разстройства напоследък са сред най-често срещаните личностови разстройства. Понякога тревожното разстройство може да е част от определен етап в живота на човек, а друг път би могло да се превърне в хронично. При всички ситуации това е много мъчително изживяване, при което хората изразходват голямо количество енергия и заради това често бързо се изморяват. Според изследвания, по-често от това разстройство са засегнати жени, но не е задължително условие. Има също така и мъже, които страдат от него. Понякога тревожността е симптом на друго заболяване – депресия, злоупотреба с наркотици или алкохол. Последно изброените обаче могат да бъдат и фактор за активизирането на засилена степен на тревожност – например, когато някой опитва да се „бори“ с тревожността си чрез употреба на алкохол, това всъщност подсилва неговата тревожност. Така наречените соматоформни разстройства се срещат сравнително често заедно с тревожните разстройства. При тях човекът страда от редица физически симптоми, които вероятно идват от психологически фактори, които се материализират и се наблюдава т.нар. психосоматика. Тревожните разстройства могат да бъдат овладяни до голяма степен. Колкото по-навременна намеса се случи по отношение на отработването им (най-често с психотерапия, а понякога и медикаментозно – в по-крайни ситуации), толкова по-бързо те биват повлияни, а качеството на живот на засегнатите хора се подобрява значително. След разговор със специалист се установява дали човекът действително страда от тревожно личностово разстройство или не и на какво се дължи то. Понякога тревожността може да бъде заедно с депресия или друг вид психично заболяване, а друг път е възможно заради хиперфункция на щитовидната жлеза, да бъде предизвикана раздразнителност и повишена тревожност или при някои сърдечно-съдови заболявания. Именно заради това се установява първо дали причината за състоянието се дължи на физиологични или на психични фактори. Експертите отличават няколко типа тревожни разстройства, които се характеризират с различни симптоми, появяват се с различна честота и се различават в същността си. За повечето тревожни разстройства, могат да се използват различни психотерапевтични подходи – според ситуацията и формата на разстройството.

Специфична фобия – Страхът при тази фобия е много силно и ясно изразен. Той ограничава социалния и професионален живот на клиента много осезаемо. При фобията страхът се поражда в следствие от конкретни обекти или ситуации. Това могат да са страхове от животни (например паяци, кучета, мишки), природни бедствия (буря, наводенение, земетресение) или ситуации, за които се предполага някаква конкретна заплаха (височини, подлези, асансьори, тунели или летене със самолет). Друга особеност на специфична фобия е, че страхуващият се избягва обекти и ситуации, свързани със страха му или издържа в тях само под натиска на много силно напрежение и страх. Страхът винаги е преувеличен, дори в него да се съдържа доза реалистична заплаха. Безпокойството може да започне във всяка възраст, но в повечето случаи се появява в юношеска или ранна зряла възраст за първи път. Без лечение, страхът обикновено става хроничен.

Социална фобия - Хората със социална фобия се страхуват от ситуации, в които те са в центъра на вниманието, или в които се страхуват и действат смутени при някакъв вид изява. Страхът може да бъде, например, когато се очаква клиентът да изнесе лекция или да участва в по-голям социално събиране. Други страдащи се страхуват да се хранят, в присъствието на други хоранапример. Безпокойство често е придружено от тежки физически симптоми като сърцебиене, задух, изпотяване, тремор, гадене или често уриниране. Клиенти с такъв проблем много се страхуват, че тези признаци на тревожност биха могли да бъдат забелязани от останалите. Тези страхове пречат на хората със социална фобия в много социални ситуации. Освен това, те често се чувстват неуверени и често имат усещането, че са се провалили. Ако не се вземат мерки, социалната фобия би могла да се задълбочи с времето.

Паническо разстройство – Характерно за паническо разстройство е, че то се появява неочаквано, като че "от нищото" се поражда силна тревожност. Паническите атаки не са предизвикани от конкретен обект или конкретна ситуация. Тъй като са непредсказуеми, клиентите ги преживяват като особено застрашителни за тях. По време на пристъп на паника, страхът се „развихря“ в рамките на минути до много интензивна тревожност, а след това постепенно избледнява. Повечето подобни атаки продължават от десет минути до половин час, но също така биха могли да се срещнат и с различна от посочената продължителност. Симптомите са свързани със сърцебиене, стягане в гърдите, задушава, гадене, изпотяване, треперене, световъртеж и усещане „извън реалността“. Много от страдащите по време на пристъп на паниката се страхуват от припадъци, че ще умират или полудяват. Това реално не се случва и няма регистриран случай на човек, който е умрял, в следстиве на паническо разстройство. Поради маркираните физически симптоми, мнозина също така често вярват, че имат физическо заболяване, което предизвиква тези симптоми – понякога безкрайно дълго посещават лекари и си правят многобройни медицински изследвания. Често клиенти, които страдат от паническо разстройство, се изолират и ограничават – започват да избягват места, на които бърза помощ не би могла да дойде бързо, в случай, че се наложи. Такова избягващо поведение само по себе си може да е признак за агорафобия или за агорафобия с паническо разстройство. Понякога има състояния, близки до паник атаки, които не се характеризират с пълното описание на паник атака, но не са за подценяване също. Ако не се вземат мерки, разстройството се превръща в хронично и паник атаки се получават периодично, обикновено с периоди на затихване и проява, но никога не изчезват от самосебе си.

Генерализирано тревожно разстройство – При него клиентите страдат постоянно, изпитват т.нар. дифузна тревожност, която е свързана с различни страхове. Те могат да се отнасят към това, че например нещо лошо може да се случи на самия клиент или на неговите близки. Често страховете са свързани със здравни и/или финансови притеснения. Упоритият страх е свързан с повишена физическа тревожност и други различни симптоми, като потене, треперене, сърцебиене, виене на свят, замаяност или стомашно-чревни оплаквания. Често клиенти с генерализирано тревожно разстройство имат лош сън, крайно бдителни и изнервени са. Психологическите симптоми са свързани с безпокойство, проблеми с концентрацията или раздразнителност.Характерно също така е, че засегнатите често се тревожат за това, че постоянното притеснение може да ги повреди. Заради това, те се опитват всячески да подтиснат тревогите си, а това парадоксално води до засилването и стабилизирането на самите тревоги. Симптомите много често се появяват между 20 и 30 години, а около 40, се засилват и могат да се хронифицират, освен ако клиентът не е предприел мерки, свързани с посещение при специалист.

Смесено тревожно-депресивно разстройство – Когато и двете – тревожност и симптоми, като депресия, тъга или летаргия, се случват едновременно, но нито едно от тях не е на преден план, говорим за смесено тревожно-депресивно разстройство. Обикновено страховете са се появили първи, ограничили са личността до степен такава, че тя да изгуби увереност и желание за живот – така настъпват симптомите на депресия и клиентите преживяват живота си като безнадежден. Понякога трудно се разпознава дали става въпрос за вид тревожно разстройство, за депресия или за смесено разстройство.

   Тревожните разстройства обикновено се развиват чрез комбинация от фактори. Генетичната предразположеност често е налице. Други фактори са: опит за отговор на стреса, сериозни негативни събития в живота - например, смърт на роднина или внезапна загуба на работа - това може да се възприема като катализатор за тревожно разстройство. Често при тревожните разстройства се наблюдава т.нар. страх от самия страх. Тези преживявания са много интензивни и изразходват безкрайно много енергия на страдащите. Понякога решаващо е т.нар. „обучение по модела“ - ако родителите реагират панически, когато виждат паяк, вероятно детето им също би реагирало по подобен начин впоследствие. Когато някой страда от тежка форма на тревожност, той възприема света по различен от останалите хора начин. Понякога се наблюдава изкривено възприятие, което се поддържа от избягващо поведение. При т.нар. Порочен модел на тревожност, клиентите тълкуват физиологичните си усещания (предимно при паник атаки) като животозастрашаващи, а това засилва техните страхове. Според Зигмунд Фройд страхът е преди всичко резултат от т.нар. „рамки на психическите конфликти“, например между желанието да се направи нещо, и съвестта, която забранява да се направи това. Според Фройд това се превръща в конфликт, който не е осъзнат и страхът е изместен към безсмислени външни обекти или ситуации. Според Фройд има предимство, и то е че тези обекти или ситуации, може по-лесно да се избягват, отколкото вътрешните конфликти. По-нови предположения в психодинамичните теории показват, че страховете често възникват в детските преживявания – при болезнена раздяла или особена чувствителност при отделяне от близки приятели или семейство. Според тези теории най-вече ни води неосъзнатият страх от това, да не останем сами или да загубим симпатиите на другите.Това спомага за развитието на фобии и други тревожни разстройства. В терапевтична работа с такива клиенти, често се работи по теми, свързани с автономност. Биологичните теории предполагат, че хората, които развиват тревожно разстройство, притежават по-висока биологична уязвимост спрямо страхове. За това отговаря т.нар. автономна нервна система, която управлява функциите на вътрешните органи – сърце, храносмилателна или респираторна системи. При хора с повишена тревожност, те могат да бъдат особено лесно възбудени с различни стимули. Освен това има някои области на мозъка, които участват в развитието на тревожността. Това са например амигдалата, хипокампуса и префронталния кортекс. Амигдалата пряко участва в патогенезата на тревожност, докато хипокампуса е свързана с обучението и паметовите процеси – например за това, че дадена ситуация, е опасна. Префронталния кортекс (фронтален лоб), обаче е отговорен за оценката на тревожните стимули и за планиране на подходящи отговори.

На нивото на нервните клетки, различни невротрансмитери участват в тревожността, като предават сигнали.  Смята се, че някои сигнали за тревожност са много интензивно предавани. Те включват невротрансмитерите серотонин и норепинефрин, както и инхибиторния невротрансмитер GAABA  (гама-аминобутирова киселина).

   При тревожни разстройства, необходимостта от съдействие от специалист е често срещана. В много от случаите е достатъчна психотерапия, при по-тежки тревожности, е възможно да се наложи и медикаментозно лечение.

Когнитивно-поведенческа терапия – Този вид терапия работи добре с фобии, чрез т.нар. подход “експозиция”, при който постепенно клиентът се излага на стимула, а терапевтът го учи как да контролира тревожността и да се справя с нея, когато е в ситуацията, от която се страхува. Важно условие е тази конфронтация с дразнителя да се случва в присъствието и под ръководството на терапевта. Много често при когнитивно-поведенческата терапия клиентът се научава да разпознава какви пропуски има в преценката на тревожността от конкретна ситуация. Целта на терапията е изкривените възприятия да бъдат променени чрез по-реалистичен поглед върху нещата.

Психоанализа и динамични подходи – При такъв подход се търсят дълбинни, често неосъзнати причини, които са породили конкретен страх и/или тревожност. Често се концентрираме върху чувствата на клиента, които са го довели до това състояние и те се отработват, така че той да може да продължи живота си по един по-ефективен и осъзнат начин. Тези подходи са по-продължителни във времето като начин на работа, но те залагат на осъзнаване, а не на борба с тревожността. След осъзнаване, настъпва и подобрение при клиентите.

Техники за релаксация и спорт В прогресивната мускулна релаксация (PMR), мускулите на тялото трябва да се отпуснат първо за кратко и след това да се напрегнат в  определен ред. В началото трябва да се практикува редовно и за по-продължително време, а с течение на времето, може продължителността да се съкрати. Също така може да се ползват упражнения от автогенен тренинг и визуалните образи от него да се използват за предизвикване на отпуснато състояние. Биофийдбек е метод, при който физични процеси (например, сърцебиенето или напрежението на някои мускули) при използване на електроди се измерва и записва. Така клиентът може да се забележи на екрана честотата и промяната, и може постепенно да се научи да им влияе и да ги регулира. По този начин, той може с течение на времето да намали съзнателно например своето сърцебиене или да направи така, че специфични мускулни групи да се отпуснат. Дори и спортът може да бъде полезна мярка за намаляване на тревожността и напрежението. Така например, проучвания са показали, че 30 минути упражнения на ден, водят до значително намаляване на тревожността. Един от проблемите обаче е, че често хората с тревожност, избягват целенасочено физическите усилия, тъй като се страхуват дали това няма да доведе при тях до страховитите физически промени, като тахикардия например. 

   Мое лично становище е, че всеки един от посочените подходи би имал ефект при определени обстоятелства, но ако реалната причина, довела до тревожно разстройство, не бъде открита и отработена, то доста вероятно е облекчението да бъде временно, а причината ще намери друг начин да „излезе” отново в живота ви. И няколко насоки накрая... Добре е ако сте разпознали себе си в статията, да прецените дали усещате проблем със своята тревожност и можете ли сами да се справите с нея или не. Ако сте установили, че проблемът е в степен, при която не можете да повлияете сами на своите тревожни усещания, да се обърнете към специалист – психотерапевт или психоаналитик. Не е добре да се оставяте на изкушението от т.нар. избягващо поведение – да страните от събития, места и/или хора, които считате, че биха засилили тревожните ви усещания, защото това е илюзорно усещане и на практика не върши добра работа за вас самите. Понякога хората, които са тревожни търсят „спасение” в алкохол, наркотици или успокоителни – тези средства отново илюзорно дават временно спокойствие на вашата тревожност, но веднага след като премине действието им, те действат като „храна” за тревожността и страховете ви, като ги подсилват осезаемо. Ако приемате лекарства за тревожното си разстройство, задължително се консултирайте с лекар и приемайте лекарствата точно така, както той ви е препоръчал. Последната ми препоръка е да бъдете любопитни към себе си и към своите „особености” – това, че се случва нещо подобно с вас, носи някакъв смисъл, който очаква да го откриете.

Анелиа Дудина