Амарна

Напоследък се забелязва тенденция работата и работното място да се превръщат в място за забавления. Скоро мина сезонът на Коледните партита-време, в което идеята да ни е забавно на работа се усеща особено силно. Често работодателите са склонни да проявяват голяма креативност, за да направят щастливи служителите си. Идеите варират от специални ергономични столове, до фън шуи озеленяване, плакати на известни филми с лицата на служителите, понички за всички, масажи, маникюристи, стаи за сън и т.н. Дори има нов термин за всичко това-fungineering.

Дали цялото това старание си заслужава, дали води до желания резултат? По принцип щастието е състояние, към което всички се стремим. Приятните работни места са за предпочитане пред скучните и неприятните. Проучванията показват, че щастливите служители са по-продуктивни. Именно затова в някои компании измерват периодично нивата на щастие на служителите си като те трябва да оценят щастието си по скала от 1 до 10. 

Има обаче и доказателства за обратното. Когато опитите да се решат дадени проблеми са само чрез усилията да се представи работното място като забавно, ефектът може и да е обратен. Всъщност това доказва едно от най-старите твърдения за щастието-когато опитите то да бъде постигнато са твърде трудни, почти сигурно е, че тези опит ще се провалят.

Съвсем скорошни изследвания установяват, че забавните дейности на работното място намаляват текучеството, но и цялостната производителност. Друга тенденция, превръщането на работните задачи в игри с награди за постигнати резултати, намалява производителността и удовлетвореността от работата на онези служители, които не одобряват идеята.

Допълнително натискът за поддържане на весела фасада на работното място може да бъде стресиращ и изтощаващ сам по себе си. Това е форма на емоционален труд, термин въведен от социологът Ари Ръсел Хохшийлд. Изследвания показват, че атмосферата, налагаща доброто настроение като изискване и норма, не е благоприятно условие, а тежест за служителите.

Тук става въпрос за „парадокс на хедонизма“, който Джон Стюард Мил изразява по следния начин: “Запитайте се дали сте щастлив и ще престанете да сте такъв.“ Опитът щастието да се наложи е саботиращ. 

Други психологически изследвания на позитивното мислене показват, че позитивните твърдения могат да понижат самочувствието на човек с ниска самооценка. При хора с тревожни разстройства тревогата се засилва, ако се опитват волево да се отпуснат. Доказано е, че способността за преживяване на негативни емоции е от решаващо значение за психичното здраве, за разлика от опитите негативните емоции да бъдат изключени и потиснати.

Така че опитите да наложим щастието върху себе си и другите крие опасности. Тези опити може да се тълкуват като стремеж да се прикрият скритите мотиви на мениджърите като например разсейване на вниманието от твърде ниските заплати или други проблеми.

Препоръчително за мениджърите е вместо да се стремят да правят работата забавна, да се концентрират върху създаване на условия, при които могат да работят различни типове личности-от екстровертни до по-затворени в себе си. Така служителите ще бъдат автономни и ще имат усещане за справедливост и толерантна среда. Според скорошно проучване в Дания липсата на справедливост на работното място е силен предиктор за депресия. От друга страна високата натовареност не се преживява като проблем от хората при условие, че мениджърите им са справедливи.

Източник: https://www.nytimes.com/2013/12/12/opinion/burkeman-are-we-having-fun-yet.html?_r=0