Амарна

Лeйън Фестингър е един от най-известните социални психолози, основател на теориите за когнитивния дисонанс, социалното сравнение, ефекта на близостта. Той допринася за развитието на лабораторните експерименти в социалната психология, макар че сам отчита важността на изучаването на ситуации в реалния живот.

Фестингър е учил при Курт Левин в Университета в Айова, който завършва през 1941г. Интересът му към социалната психология се появява по-късно, когато става част от Изследователския център на Левин в Масачузетския Технологичен Университет (МТИ). По-нататък се занимава с визуалното възприятие, както и с археология. Той е петият най-цитиран психолог от 20ти век след Б.Ф.Скинър, Жан Пиаже, Зигмунд Фройд и Алберт Бандура.

Лeйън Фестингър е роден на 08.05.1919г. в Бруклин в семейството на руско-еврейските имигранти Алекс Фестингър и Сара Соломон Фестингър. Той завършва мъжка гимназия в Бруклин, а след това-градския колеж в Ню Йорк, от където излиза бакалавър по психология. През 1940 г. става магистър по психология, а през 1942 защитава и своята докторантура в областта на детското поведение. Това се случва в Айова под менторството на Курт Левин.

Фетсингър не се интересува от социална психология. През цялото време на обучение в Айова той не минава нито един курс на тази тематика. Интересува се най-вече от ранните теории на Курт Левин. Но по същото време, когато Фестингър пристига в Айова, Левин насочва вниманието си към социалната психология. Това, обаче, не повлиява Фестингър. По-късно обяснява, че го е спряла по-свободната методология на социално-психологическите изследвания, която е била в разрез с неговата „младежка строгост’’, както и липсата на връзка с теориите на Левин.

След като завършва, Фестингър работи като научен сътрудник в Айова от 1941 до 1943 г., а след това по време на Втората световна война, от 1943 до 1945г, като статистик към Комитета за подбор и обучение на пилоти на самолетите в Университета в Рочестър.

През 1943 г. Фестингър се омъжва за пианистката Мария Оливър Балу, с която имат три деца - Катрин, Ричард и Кърт. По-късно се развеждат, а Фестингър се омъжва за Труди Брадли, която е професор по Социални дейности в университета в Ню Йорк.

През 1945 г. Фестингър се присъединява към Изследователския център за групова динамика на Курт Левин в Масачузетския Технологичен Институт като асистент професор. Там се потапя в областта на социалната психология с всичките й трудности и предизвикателства. Той изследва социалната комуникация и груповия натиск, което е повратна точка в кариерата му.

Всичко започва докато Фестингър провежда проучване за въздействието на архитектурните и екологичните фактори върху удовлетвореността на студентите от общежитията на университета. Той открива ефекта на близостта, но също така забелязва, че степента на приятелство в групата корелира със сходството на мненията в нея. По този начин се повдигат неочаквани въпроси по отношение на комуникацията в рамките на социалните групи и груповите стандарти за нагласи и поведение. В основната книга на Фестингър от 1950 г. се цитират резултатите от това изследване, макар и появили се неочаквано при изследване на удовлетвореността от общежитията.

След смъртта на Левин през 1947 г. Фестингър се премества последователно в Изследователския център на Мичиганския университет, в Университета на Минесота през 1951 г. и след това в университета в Станфорд през 1955 г. През това време Фестингър публикува своя много влиятелен труд върху теорията за социалното сравнение, разширявайки предишната си теория за оценката на нагласите в социалните групи към оценката на способностите в социалните групи. През 1957 г. Фестингър публикува своята теория за когнитивния дисонанс, с която прави най-сериозния принос в областта на социалната психология. 

Фестингър получава награда от Американската психологическа асоциация през 1959 г., а в списание „Форчън“ е обявен за един от десетте най-обещаващи учени.

Въпреки тези признания, той напуска областта на социалната психология през 1964 г., насочвайки вниманието си към движението на човешкото око и възприятието на цветовете. През 1968 г. се завръща в Ню Йорк, като продължава своето проучване за възприятията в "Новото училище за социални изследвания". През 1979 г. той затвоаря лабораторията си, поради неудовлетвореността си и поради технически проблеми.

Четири години след затварянето на лабораторията, Фестингър изразява чувство на разочарование от това, което е постигнал. Коментира, че напредъкът не е бил достатъчно бърз и новите знания не са достатъчно впечатляващи. Въпросите, по които е работил, също не му се струват особено съществени.

Впоследствие той се насочва към посещения на археологически обекти, за да изследва праисторически данни за изработването на първите инструменти. Усилията му завършват в книгата „Човешкото наследство", в която се коментира как хората развиват сложни общества. Фестингър счита, че това изследване е завръщане към фундаменталните въпроси на психологията.

Следващото и последно начинание на Фестингър е да разбере защо определена идея е приета или отхвърлена от дадена култура. В тази връзка изследва защо новите технологии се приемат бързо на Запад, но не и на територията на Източна Византийска Империя. Междувременно Фестингър е диагностициран с рак и той не успява да публикува резултатите от изследването си. Отказва лечение и умира на 11 февруари 1989 г. 

Източници:

Човекът - "социално животно"-Елиът Арънсън

https://en.wikipedia.org/wiki/Leon_Festinger

https://www.simplypsychology.org/cognitive-dissonance.html