Амарна

Лейън Фестингър и Елейн Уолстър провеждат експеримент, в който двама завършили студенти изказват мнение по даден въпрос. Слуша ги незавършил студент, който е изследвано лице, но той е в друга стая. В единия случай изследваното лице вярва, че завършилите студенти знаят, че той ги чува, така че предполага, че всичко, казано от тях може да е с цел да му се повлияе. В другия случай вярва, че те не знаят, че ги чува. След като изследваното лице изслушва разговора, се пита за неговото мнение по същия въпрос. То се доближава  многократно повече до това на другите студенти в случаите, когато изследваното лице си мисли, че те не знаят за неговото присъствие.

Изводът, който следва от този експеримент е, че когато няма пряк опит да се повлияе върху даден човек, възможността все пак да му се повлияе е много по-голяма.

В друг експеримент Фестингър и колегата му Нейтън Маккоби  се стараят да попречат на изследваните лица да измилсят аргументи срещу предоставена им идея. Учените изхождат от тезата, че когато човек се сблъска с информация, която противоречи на собственото му убеждение, е склонен много бързо да измисли контрааргументи. Така се опазва собственото мнение от влияния и човек остава с усещането за независимост и свобода. Двамата психолози се опитват да докажат, че тази съпротива може да бъде преодоляна.

В експеримента две групи студенти, членуващи в студентско дружество, слушат запис с аргументи против студентските дружества. Аргументите звучат убедително, но се отличават от мнението на студентите. В едната група, докато слушат записа, за отвличане на вниманието се пуска забавен филм, който студентите гледат. Хипотезата на Фестингър и Маккоби е, че вниманието на студентите ще е толкова ангажирано от филма, че те няма да имат възможност да измислят никакави аргументи срещу записа за студентските сдружения. Участниците в контрлоната група, в която не е пуснат филм, ще имат възможност да измислят контрааргументи, тъй като не са заети с две задачи едновременно. Експериментът потвърждава хипотезата. Студентите, които са гледали филм, значително повече са сменили мнението си за студентските сдружения в пососка на мнението от записа. 

Теориите за социалното сравнение и когнитивния дисонанс са едни от най-значимите в социалната психология. Колеги на Фестингър твърдят, че социалната психология не би била това, което е без неговите открития и експерименти. От тях тръгват следващи изследвания, доразвиващи откритията му.

Той утвърждава лабораторния експеримент  като надежден и прецизен научен метод, същевременно твърдейки, че не бива той да се отдалечава много от реалните житейски ситуации. Фестингър успява да включи нова гледна точка за психиката на човека, различна от дотогава приетата бихевиористична концепция, която обяснява човешкото поведение на базата стимул-реакция. Той въвежда и когнициите като фактор за човешкото поведение. 

Източници:

https://en.wikipedia.org/wiki/Leon_Festinger

 https://www.simplypsychology.org/cognitive-dissonance.html

"Човекът-социално животно"-Елиът Арънсън