Rss feeds

Велики психолози ››

Основни идеи на Ото Ранк-подход в терапевтичната работа

Марина Стойчовска
0 коментара

Подходът на Ото Ранк към психотерапията, разработен след отделянето му от Фройд, насърчава жизнения живот, независимо от смъртта и ограничаването. В своя акцент върху тук и сега, в новия си опит в терапевтичните взаимоотношения и с акцента върху сътрудничеството и творчество в  процеса на терапия, Ранк изпреварва времето си. Като теоретик на личността и творчеството, неговата работа е добре известна, но влиянието му върху практиките на хуманистичната, екзистенциалната и пост-психоаналитичната терапия е до голяма степен непризнато. 

Ото Ранк има няколко основни идеи, които описват начина му на работа:

 „Тук и сега” 

Ранк първи използва термина "тук и сега" в психотерапевтичната литература. Той твърди, че е важно да се остане в настоящите преживявания на клиента, защото според него невротикът живее твърде много в миналото. Така страданието се поддържа и се избягват преживявания в настоящето.  Ранк е първият, който предполага, че отделянето от изтласканите мисли, чувства и поведение, е квинтесенцията на психологическия растеж и развитие. 

За Ранк настоящият опит - опит, който не е незабавно рационализиран, обоснован, тълкуван или обяснен - е състояние, постижимо в терапията, и това, което може да се усети и познае в терапията, е  преживян живот. Животът в настоящето изисква приемане на частичната природа на всеки опит. Клиентът се научава да възприема всяко преживяване като такова без да го свързва причинно или по друг начин с останалата част от живота си. Тогава човекът живее повече в настоящето без да страда от вечен копнеж. 

Отношения клиент-терапевт

Твърди се, че пръв Ранк  заговаря за ролята на обектните отношение, още преди Мелани Клайн и Доналд Уиникът. Затова той поставя акцент върху отношенията клиент-терапевт. Психотерапията е процес на учене как да се слеем и да се индивидуализираме, да се обединим и да се отделим без да бъдем болезнено притискани от двете противоположности, както и без да се стремим маниакално към удовлетворяване по краен начин само на едната нужда. Терапевт и клиент във взаимоотношенията си, както във всички останали отношения, се стремят да намерят конструктивно равновесие между разделение и съюз. В психологическото здраве границата на контакт свързва Аз и Ти, така че да ги предпази и да не ги обърква. Заедността на клиента и терапевта в терапевтичния процес не ги унищожава, а отново ги открива и пресъздава. 

Уникална техника

Във всеки отделен случай е необходимо да се създаде теория и техника, индивидуални за конкретния човек , без да се опитваме да пренесем това уникално решение на следващия случай. Важно е да запазим способността  да разбираме индивида сам по себе си. Самата терапевтична ситуация се разглежда като творческа среда, от която индивидът може да формира ново себе си. Терапията е средство за изразяване на неща, които преди това са били неизвестни и неочаквани. 

Благодарение на терапията на Ранк пациентът придобива подход към живота без ненужна задлъжнялост към терапевта. Според Ранк терапията може и трябва да бъде лично създадена от пациента, което той може да приеме без чувство на вина и без екстремни реакции, а само като  израз на своята собствена новосъздадена личност. 

Влияние на Ото Ранк

Идеите на Ото Ранк не се претворяват в конкретна парадигма, но повлияват много психотерапевти. Роло Май, пионер на екзистенциалната психотерапия в Съединените щати е един от тях. Той е дълбоко впечатлен от пост-фройдистките  лекции и трудове на Ранк и го счита за най-важния предшественик на екзистенциалната терапия. Малко преди смъртта си Роло Май пише предговора към редактираната колекция на Робърт Крамър от американските лекции на Ранк. "От дълго време считам, че Ото Ранк е великият непризнат гений в кръга на Фройд."

През 1924 г. Джеси Тафт, ранен феминистки философ и социален работник, се среща с Ото Ранк. След като се превръща в пациент, тя е вдъхновена да развие терапия на взаиомоотношенията и различен модел на социалната работа в Пенсилванското училище за социални дейности, както категорично основава идеите си на Ранк. Тафт продължава да ги популяризира в цялата новопоявила се социална професия, като в крайна сметка превежда книгите на Ранк от немски и изготвя негова биография. Освен това Джеси Тафт и Фредерик Алън прилагат идеите му във Филаделфийската клиника за ориентиране на деца. 

Психологията на Ранк скоро е  приложена към груповото решаване на проблеми, изграждането на екипи, развитие на лидери и организационно обучение. В групите реални хора  работят върху реални проблеми в реално време. След като водещия на групата създава безопасна атмосфера, членовете на групата могат да излязат от зоната на комфорт, да преосмислят своите допускания и вярвания и да променят житейските си избори. Процесът на "излизане" от дадена рамка, например от едно вярване, е аналогичен на работата на художниците, тъй като те се борят да раждат нови възгледи и перспективи за света, които им позволяват да виждат нови аспекти на света. 

Източници:

Енциклопедия Психология-под редакцията на Реймънд Дж. Корсини, изд. Наука и изкуство, 1998г.

https://www.researchgate.net/publication/233750442_The_Art_of_Living_in_Otto_Rank's_Will_Therapy

https://de.wikipedia.org/wiki/Otto_Rank

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%BD%D0%BA