Rss feeds

Велики психолози ››

Ото Ранк-кратка биография

Марина Стойчовска
0 коментара

 Ото Ранк (22 април 1884 - 31 октомври 1939 г.) е австрийски психоаналитик, писател и преподавател. Роден във Виена, той е един от най-близките колеги на Зигмунд Фройд в продължение на 20 години, плодовит писател по психоаналитични теми, редактор на две изявени аналитични списания, директор на издателската къща на Фройд и креативен теоретик и терапевт.

През 1905 г. на 21-годишна възраст Ото Ранк представя на Фройд кратко описание на един художник. То толкова впечатлява Фройд, че той го кани да стане секретар на нововъзникващото Виенско психоаналитично общество. Така Ранк става един от първите му членове и "дясна ръка" на Фройд в продължение на почти 20 години. Той счита Ранк, с когото е по-близък от своите синове, за един от най-блестящите си виенски ученици.


Насърчаван и подкрепян от Фройд, Ранк довършва образованието си, като в крайна сметка става доктор по философия. Дисертацията му е първата фройдистка докторска дисертация, която е публикувана като книга.


Ранк е един от шестимата сътрудници на Фройд, събрани в организация, наречена „Вътрешен психоаналитичен кръг“, чиято цел е да се защитават психоаналитичните идеи. След Фройд Ранк е най-плодотворният автор в Кръга, разширявайки психоаналитичната теория до изучаването на легендата, мита, изкуството и други продукти на творчеството. Той работи в тясно сътрудничество с Фройд и обогатява интерпретацията на сънищата чрез идеите си за митовете и легендите. Името на Ранк се появява под името на Фройд на заглавната страница на най-голямите трудове на Фройд от 1914 до 1930 г. Между 1915 г. и 1918 г. Ранк служи като секретар на Международната психоаналитична асоциация, която Фройд основава през 1910 г. Всеки в малкия психоаналитичен свят разбира колко много Фройд уважава Ранк и неговата креативност в разширяването на психоаналитичната теория. Фройд обявява на Кръга, изпълнен с ревниви съперници, че Ранк е неговия наследник.


На 7 ноември 1918 Ото Ранк се жени за Беата Ранк, а на 23 август 1919 им се ражда дете, което те наричат Хелене. Беата Ранк също е повлияна от психоаналитичните теории. Тя преминава лична анализа при Мира Гинзбург, превежда трудове на Фройд на полски и участва в организирането на психоаналитичния конгрес в Залцбург.


През 1924 г. Ранк публикува "Травмата на раждането", изследвайки как изкуството, митът, религията, философията и терапията обясняват тревожността от отделянето във фазата преди развитието на Едиповия комплекс. Но в теориите на Фройд по това време не е имало такава фаза. Едиповият комплекс, обяснява Фройд, е ядрото на неврозата и основния източник на всяко изкуство, мит, религия, философия, терапия - всъщност на цялата човешка култура и цивилизация. За пръв път някой от Вътрешния кръг се осмелява да предположи, че Едиповият комплекс може да не е най-важният фактор в психоанализата. Ранк е първият, който използва термина "предедипов " на публичен психоаналитичен форум през 1925 г.


След известно колебание Фройд се дистанцира от „Травмата на раждането” и казва на другите членове на своя вътрешен кръг, че Ранк е опасно близо до анти-едиповата ерес. Изправен пред решаващата опозиция на Фройд, в знак на протест, Ранк подава оставка от позициите си на заместник-председател на Виенската психоаналитична общество, на директор на издателството на Фройд и съ-редактор на Imago и Zeitschrift.


Уплашен от възможността да загуби подкрепата на Фройд, Ференци, който е близък колега и приятел на Ранк, пренебрегва ентусиазма си за "Травмата на раждането" и започва да се дистанцира лично от него. Дори го избягва по време на случайна среща през 1926 г. в Ню Йорк. "Той беше най-добрият ми приятел и той отказа да ми говори", казва Ранк. Така в Кръга не остава никой, който да подкрепя идеите на Ранк. Класическата психоанализа ще бъде укрепена в институти за обучение по целия свят. Релационната, експресивна и "тук-и-сега" терапия на Ранк не се приема през следващия половин век от повечето членове на Американската психоаналитична асоциация или Международната психоаналитична асоциация. Тези от колегите на Ранк, които са аналзирани от него, трябва да се подложат отново на анализа, за да се квалифицират като членове на Американската психоаналитична асоциация. А за класическите аналитици Ранк е мъртъв.


През май, 1926г. той се мести със семейството си в Париж, където става психотерапевт на художници като Хенри Милър и Анаис Нин и изнася лекции в Сорбоната. През 1934г. се разделя неофициално със съпругата си. Заминава за САЩ, а тя и дъщеря им остават в Париж. Когато нацистите идват на власт, те също отиват в САЩ, където влизат безпрепятствено, защото Ото и Беата Ранк нямат официален развод.


Във Франция и по-късно в Америка, Ранк се радва на голям успех като терапевт и писател от 1926 до 1939. Пътувайки често между Франция и Америка, Ранк преподава в университети като Харвард, Йейл, Станфорд и Университета на Пенсилвания. В Училището по социална работа на Пенсилвания прави и анализа на свои колеги-преподаватели. Също така преподава в две Ню-йоркски училища по социална работа.
Ранк умира в Ню Йорк през 1939 г. от инфекция на бъбреците.


Източници:
Енциклопедия Психология-под редакцията на Реймънд Дж. Корсини, изд. Наука и изкуство, 1998г.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%BD%D0%BA
https://de.wikipedia.org/wiki/Otto_Rank

https://www.researchgate.net/publication/233750442_The_Art_of_Living_in_Otto_Rank's_Will_Therapy