Амарна

Техниката, с която Роджърс е особено известен, е отразяването. То е огледало за емоционалната комуникация: ако клиентът каже: “Чувствам се отвратително!”, терапевтът трябва да отрази това, като каже: “И какво, животът те смачква, така ли?”. По този начин терапевтът показва на клиента, че наистина го слуша и го е грижа достатъчно много, за да го разбере. Отразяването трябва да идва от сърцето – трябва да е искрено и съответстващо. Което довежда до изискванията, които Роджърс има към терапевта. Според него, за да бъде полезен, терапевтът трябва да притежава следните три много специални качества: 

1. Съответствие – искреност, честност с клиента. „Да присъстваш автентично“ – в теб да има съответствие между преживяното и осъзнатото и между осъзнаваното и изрязяваното и комуникираното; да бъдеш безкрайно искрен при срещата. Автентичното присъствие помага на клиента да се довери на консултанта и на процеса. Важно е клиентът да е сигурен, че консултантът няма за цел да го манипулира и така може да е свободен в споделянето си.

2. Емпатия – способността да почувства това, което и клиентът чувства – “да си в състояние на емпатия означава да възприемаш вътрешния свят на другия точно, със запазване на емоционалните и смисловите отенъци. Като че ли ставаш този друг, но без да губиш усещането “като че ли”. Усещаш радостта или болката на другия, така както той  ги  усеща.. “ (Rogers, 1975). Емпатията е душата на личностно-центрирания подход на Карл Роджърс. Способността за емпатично взаимодействиие прави междуличностните отношения цветни и споделени. “Емпатията означава временно да живееш друг живот, деликатно да пребиваваш в живота на другия без да го оценяваш или осъждаш” (Rogers, 1980). Прояви на емпатия наблюдаваме още в ранните етапи на човешкото развитие. Поведението на новороденото, което заплаква в отговор на силния плач на друго новородено от съседно креватче в родилния дом, е един от първите видове на емпатийно реагиране. Тогато детето всъщност още не е способно да отдиференцира своето емоционално състояние от това на друг човек. 

Способността за емпатия може да лекува и най-наранената човешка душа: “Емпатията е целителна сама по себе си. Тя е едно от най-мощните терапевтични средства, което освобождава, утвърждава и връща усещането за принадлежност към човешкия род, дори у най-изплашените клиенти” (Rogers, 1975). Роджърс ни дава безценни съвети за това как да се опитваме да слушаме другия чрез силата на перифразата. “Слушайте емпатично и отразявайте казаното, поставете се в ролята на огледало. Какво прави огледалото? То не осъжда. То не дава съвети. То просто отразява. Процесът на отразяване е лесно усвоим, просто трябва да повторим със собствени думи това, което другият казва и чувства. Фрази за отразяване, които можем да използваме, когато практикуваме емпатично слушане са: „Доколкото разбирам, ти чувстваш, че….“; „Виждам, че ти се чувстваш….“; „Значи, това което ми казваш, е ….“ ; „Това, което разбрах, е …..“ и т.н.” (Rogers, 1951). Той описва емпатийното чувство: „като че ли моята вътрешна душа е излязла навън и е докоснала душата на другия. Отношенията ни надхвърлят това, което всеки един от нас представлява поотделно и стават част от нещо по-голямо. Поражда се дълбинно израстване, изцеление и енергия” (Rogers, 1975).

3. Уважение – приемане, безусловно позитивно отношение към клиента. Роджърс осмисля безусловното приемане като зачитане или признаване на възможността на другия да бъде различен, дори тогава, когато това не ни харесва. “Аз не вярвам, че външната оценка е част от помагащите отношения. Затова бих искал да създам отношения, в които аз даже вътрешно никога да не оценявам другия човек“ (Rogers, 1961).

Карл Роджърс смята, че тези качества са “необходими и достатъчни”. Ако терапевтът покаже тези три качества, клиентът ще се подобри, дори и без значение дали се използват други “техники”. Ако той не ги демонстрира, подобрението на клиента ще бъде минимално, без значение колко техники са употребени.

В обобщение – това, което проповядва психологията на Роджърс е: да срещнеш другия. Да му позволиш да бъде. Да го чуеш. Да го приемеш различен. И така да го утвърдиш като уникално човешко създание. Защото “в действителност всеки човек е като отделен остров и той може да построи мост към другите, ако преди всичко бъде себе си, ако му позволим да бъде себе си” (Rogers, 1961). 

Автор: Виктория Иванова

Изтичници:

1. Rogers, Carl. (1961). On Becoming a Person: A Therapist's View of Psychotherapy. London: Constable.

2. Rogers, Carl R. (1975). Empathic: an unappreciated way of being. The Counseling Psychologist, 5, 2, p. 2-10.

3. Rogers, Carl. (1980). A Way of Being. Boston: Houghton Mifflin.

4. Rogers, Carl. (1951). Client-Centered Therapy: Its Current Practice, Implications and Theory. London: Constable. 

5. Rogers, C. R., Kirschenbaum, H., & Henderson, V. L. (1989). The Carl Rogers reader. Boston: Houghton Mifflin.

6. Роджерс, Карл. (1994). Взгляд на психотерапию. Становление человека. Москва: Прогресс

7. Георгиева, Росица. (2012). Психотерапията на Карл Роджърс. Емпатичното терапевтично интервю. София: Изток – Запад.

8. Вълкова, Мария. (2005). Чувството за създаване. Седма глава. Пълноценно функциониращият човек: идеите на Карл Роджърс. Варна: Електронно издателство LiterNet.

9. Boeree, George C. http://webspace.ship.edu/cgboer/perscontents.html