- Начало
- Блог
- Велики психолози
- Рене Шпиц-кратка биография и научни открития
Велики психолози ››
Рене Шпиц-кратка биография и научни открития
Рене Шпиц е психоаналитик, роден във Виена през 1887г. и починал в Денвър през 1974г. Той е от богато еврейско семейство. През по-голяма част от детството си живее в Унгария. Завършва медицина, но през 1910 г. открива работата на ЗигмундФройд и се пренасочва към психоанализта. Фокусът му е върху детското развитие и взимоотношението майка-дете още от ражданетона детето. Изучава психоанализа в Париж в École Normale Supérieure в периода 1932-1938г. След това разботи като психиатър и преподава последователно в няколко университетеа- психоаналитична психология в Graduate Faculty of the College of the City of New York през 1947г. и психиатрия в университета в Колорадо през 1956г..
Експериментално доказва значението на връзката майка-дете и важността й за физическото и емоционално здраве на детето. Рене Шпиц въвъежда термините анаклитична депресия и хоспитализъм. Той е автор на много съчинения и филми на тези теми. Негови са книгите: „Да и не: генезисът на човешкото общуване” (1957), „От раждането до речта.” „Първата година от живота на детето (1965).”
Шпиц е един от първите учени, които използват директното наблюдение върху кърмачета като научен метод за развитие на теориите му. Той изучава здрави и не само здрави бебета. В теориите си набляга най-много на ефекта от емоционалното лишаване на кърмачетатата от майките им.
Прекъсването на връзката между майката и новороденото след изграждането на емоционална свързаност между тях, води до пагубни последствия в първите няколко месеца, т.е. до анаклитична депресия. Първият месец, децата стават хленчещи, опитват се да се вкопчват в наблюдаващия ги. През втория месец вече отказват контакт, често заемат т.нар. „патогномична поза”, която се изразява в лежене по корем в люлката. Получават инсомния, губят тегло, предразположени са към болести. Наблюдава се скованост на лицевия израз. През третия месец, сковаността на лицето и израза стават трайни, а плачът изчезва, като на негово място детето издава стонове. Заболяването прераства в летаргия. Депресията може да спре единствено, ако майката се върне в рамките на три до пет месеца.
Хоспитализмът е друг термин, въведен от Рене Шпиц. Този синдром е свързан с насилствено отделяне на детето от майката в болничните отделения или домовете за деца без родители и е характерен за първите 18 месеца от раздялата с майката. Той е съвкупност от соматични и психични смущения. Децата изостават в своето физическо, интелектуално, социално и езиково развитие. Шпиц го нарича още „заболяване на емоционалния дефицит” или „тотална афективна недостатъчност” като най-тежка форма на анаклитична депресия.
В тази връзка Рене Шпиц споделя още тогава, че е нужно преосмисляне на начина на отглеждане на децата в институциии, тъй като хоспитализма и анаклитичната депресия дават своите пагубни отражения в целия жизнен път на детето.
Източници:
https://en.wikipedia.org/wiki/Ren%C3%A9_Spitz
