Взаимоотношения и комуникация ››

"Четене" на мисли

Марина Стойчовска
0 коментара

Всеки ден, общувайки с различни хора в различни ситуации, ние се опитваме да „четем” мислите на отсрещния. На базата на наблюденията ни, на спомените ни, на емоциите ни, ние постоянно правим предположения за мислите и чувствата на другото лице. По време на най-разгорещен спор или най-безгрижен разговор, ние внимателно събираме „улики“ за това, което е в ума на острещния в момента.

Четенето на мисли не бива да се бърка с телепатията. Това е едно от най-важните човешки умения. Благодарение на четенето на мисли придаваме смисъл на чуждото поведение и можем да преценим какво да бъде нашето. Четенето на мисли ни дава възможност да общуваме, да се конкурираме, да си сътрудничим и да постигаме емоционална близост с другите. Така разбираме, че някой се опитва да ни манипулира или съблазни, че се смее искрено на вицовете ни или от учтивост. Четенето на мислите е може би най-важният елемент на социалната интелигентност.

Ако не се справяме с четенето на мисли, това може да доведе до серизни последици-до конфликти или недоразумения. Може да се чувстваме самотни дори и да имаме връзка, може това да е подбуда за агресия и т.н.

Четенето на мислите или емпатичнта точност, както още психолозите наричат тази способнаст, се изследва от десетки години. Това дава някои отговори, като например как тя действа, как можем да я подобрим, от какво зависи и т.н. Мислите и чувствата на другите съвсем не са прозрачни, но единствения начин за постигане на истинска интимност и близост е да владеем четенето на мисли по добър начин.

Изследванията показват, че обикновенно точността при четенето на мисли при непознати е 20%. При близки приятели и семейни двойки успеваемостта е до 35%. Почти никой никога не постига по-висок резултат от 60%.

Когато се опитваме да четем чужди мисли, ние освен, че слушаме казаните думи, следим лицевите мимики, езика на тялото, тона на гласа, ритъма на речта и т.н.

Езикът на тялото е основен елемент в четенето на мисли. Чрез езика на тялото можем да разберем много за емоциите на човека. Същото се отнася за изражението на лицето. Въпреки че можем да имаме 3000 различни изражения, те издават точно нашите чувства. Въпреки това не всеки улавя значението на мимиките на отсрещния. И все пак сме склонни да се съсредоточаваме предимно върху очите на другия. Това е така, защото около очите има много мускули, които издават емоциите ни.

Ние разбираме повече за нечий интелект от компонентите на разговора-думи, богат речник, изрази и т.н. Но за да прочетем мислите на другия са много по-важни невербалните знаци, които той дава.

Има още един начин, по който да се ориентираме в другия. Емоциите са често заразни и ние можем да усетим какво е в ума на другия по това, което ние изпитваме. Ние сме склонни да се сближаваме емоционално с другите хора и в този процес да копираме изразите и жестовете им.  Така започваме да чувстваме какво другия чувства.

Макар усмивките да са заразни, по-лесно се предават негативните емоции. Това е така, защото вероятно мозъците ни са особено чувствителни към негативна информация. Изследванията показват, че хората, които са по-податливи на емоционални зараза, са по-умели в разчитането на отрицателни мисли и чувства. Заразните на положителни емоции хора, не са толкова чувствителни на чуждите чувства.

Дали сме добри в емпатията и четенето на мисли зависи до голяма степен от това доколко познаваме себе си, реакциите на тялото си и вътрешните си състояния. Колкото по-наясно сме със себе си, толкова по-лесно ще установим, че сме напрегнати и в следствие на това, ще установим, че нещо с отсрещния не е наред. Така ще можем да се реализираме като грижовни и проницателни приятели.

Всъщност, обаче, може и да сгрешим, доверявайки се на себе си. Нашите вътрешни усещания могат да оцветят преживяванията на отсрещния според собствените ни предразсъдъци, мнения и разсъждения. Например може да прочетем скрити мотиви в недвусмислените изявления на другия; или да не разпознаем злонамереността в другите, ако сме твърде големи оптимисти.

Способността да се четат мисли се развива още при раждането. Наблюдава се, че бебета само на няколко седмици имат предпочитания към дадени лица, както и това, че могат да имитират чуждото изражение. Към два месеца бебетата могат да възприемат и реагират на емоциите на грижещите се за тях. Около една година децата наблюдават и възприемат поведението на възрастните и ги използват, за да управляват поведението си. На около 2-годишна възраст децата вече се ориентират в желанията на другия, а на 3-могат да разпознаят емоцията на отсрещния и да я назоват с думи. На 5 години децата имат елементарна способност да четат мисли. Те разбират, че другите хора имат мисли, чувства и убеждения, които са различни от техните собствени.

Децата усъвършенстват уменията си в четенето на мисли чрез слушането на разговорите на възрастните. Така те разбират и различават сложността на социалните правила и взаимодействия. Игрите с връстниците осигуряват възможност за практикуване на четеното на мисли. Такива способности се развиват по естествен начин в хода на развитие. Това може и да не се случи, ако детето е било малтретирано или пренебрегвано. Децата, израснали в дом с насилие, могат например да бъдат твърде чувствителни на изблици на гняв, да виждат гняв дори там, където го няма. Деца, отгледани в институции, чиито емоционални нужди не са адекватно удовлетворени, може въобще да не разпознават емоциите на околните.

Чак в края на юношеството се появява усет към „Аз знам, че вие знаете, че аз знам….“ Чак тогава можем да държим в ума си субективните преживявания на няколко души наведнъж. Разбира се естествения нарцисизъм на тийнейджърите може да ги доведе до тълкуване на поведението  на другия по-погрешен и егоцентричен начин. Дъщеря, която се прибира след вечерния си час, виждайки ядосаната си майка, вероятно ще реши, че тя иска да  я контролира, а не че е разтревожена за нея.

Твърди се, че жените имат по-добра интуитивна способност да тълкуват чуждото поведение. Това, обаче не е доказано. Истината по-скоро е, че жените са по-мотивирани да четат мислите на другите за разлика от мъжете. Проведен е експеримент, в който се предлагат финансови бонуси за четенето на мисли. Този експеримент, при който мъжете и жените са на равни начала по отношение на мотивацията, показва, че хората от двата пола се справят еднакво добре.

Мотивацията за разбиране на другия обяснява и един друг парадокс-че в началото на брака двойките умеят много по-успешно да разчитат мислите си в сравнение на последващите години от тяхното съвместно съжителство. Наблюдава се намаляване на емпатичната точност след първата година от брака. След този период партньорите често стават твърде уверени, че познават половинката си, следователно са по-малко мотивирани да се „разчитат“ един друг. Тази липса на мотивация може да повлияе брачната динамика. Социологическите проучвания показват, че удовлетвореността в брака спада рязко след първата година. Всъщност колкото и дълъг да е бил бракът предположението, че познаваме мислите на другия убива четенето на мисли. 

Всъщност какво помага за четенето на мисли. Като основа-образованието, интелигентността и най-вече вербалната такава, непредубедеността към другите, доброто ни психично здраве. Разбира се доколко добре ще разчетем отсрещния, зависи и от него самия-има хора, които използват повече жестове, споделят мислите и чувствата си свободно. Всичко това ни улеснява, за да сме точни в емпатичността си.

Хората използват способността си да четат мисли и с цел да уязвят някого. Също така има хора, които се гордеят особено много с тази своя способност и не се съобразяват дали моментът е подходящ или не за проява на емпатична точност. Понякога е добре да преценим правилно дали да влизаме в главата на половинката си или да уважим личното й пространство, колкото и да сме наясно какво точно се случва с нея.

Ние получаваме повече от един шанс да прочетем мислите на някой правилно. Мъдрият човек усъвършенства това свое умение постоянно. В крайна сметка добрият приятел не е непременно този, който веднага разбира. Той е този, който го е грижа достатъчно, за да продължи да се опитва да разбере. Винаги има още един шанс да се отгатне мисълта или емоцията на отсрещния, още един шанс двама души да влязат в синхрон.