Амарна

Думата „кинетичен“ се свързва с идеята за движение и що се отнася до невербалната комуникация, тя определя участието на ръцете, тялото, движението на лицето.  По-долу ще прочетете за жестовете, движението на главата, позицията на тялото, контакта с очите и мимиките.

Жестове

Има три основни типа жестове: адаптери, емблеми и илюстратори (Andersen, 1999).

Адаптери

 Адаптерите са движения, които показват вътрешни състояния, обикновено свързани с възбуда или безпокойство. Te могат да бъдат насочени към себе си или към предмети. В обичайни социални ситуации адаптерите произтичат от безпокойство, тревога или общо усещане, че не контролираме нещата около нас. Например такива са щракането с химикал, пристъпването от крак на крак и т.н. Целта на адаптерите е да се изразходи излишната енергия, породена най-често от тревога.

В едно проучване студенти, които са имали публични изяви, гледат видеозаписи на речите си и забелязват невербални адаптери, които не знаят, че използват. При изява пред публика хората най-често използват адаптери като често докосване до някоя драскотина, въртене на косата или барабанене с пръсти или ръце. Кашлицата или прочистване на гърлото също се явяват своеобразен тип адаптер. Различни предмети също могат да бъдат използвани- телбодчетата могат да бъдат изправяне по време на говорене, подреждане и подравняване на листите с бележки, игра с маркер и т.н

Адаптерите могат да са признак и на скука. Например ако сме на среща и другият играе със сламката в питието си или отлепя етикета от бутилката си, можем да предположим, че не му е много интересно в този момент.

Често средство за снижаване на напрежението и безпокойството са смартфоните. Те са винаги с нас и бързо могат да ни разсеят от собствените ни мисли, насочвайки вниманието ни към чуждите през различните социални мрежи. Или концентрирайки се върху дадена игра, имейл и т.н.

Емблеми

Емблемите са жестове, които имат специфично значение, което е общовалидно за всички хора в дадена култура. Различават се от жестомимичния език. Такива са палец, вдигнат нагоре, знакът "ОК" с палец и показалец, свързани в кръг и т.н. Емблемите могат да бъдат статични или динамични. Например, ако палецът описва кръг около слепоочието, това говори: "Той е луд"; или движение на ръката в една и съща посока многократно значи : "Премести".

Както можем да проследим историята на произхода на една дума, така можем да проследим и тази на емблемите. Например ако средните пръсти са във форма "V" с дланта, обърната навътре, това е жест за обида във Великобритания. Този жест датира от векове. Произлязъл е във времето, в което основното военно оръжие са били лъкът и стрелата. Когато стрелците са били залавяни, враговете им често са отрязвали точно тези два пръста, което се смятало за крайна обида и е било по-лошо от екзекуция, тъй като стрелецът вече не можел да стреля. Така че поставянето на двата пръста по този начин е провокиращ жест, използван от стрелците, за да покажат на враговете си, че все още имат пръстите си за стрелба (Pease & Pease, 2004).

Илюстратори
Илюстраторите са най-честият вид жест и се използват, за да илюстрират вербалното послание, което придружават. Може например да се използват ръцете, за да посочите размера или формата на обекта, за който се говори. За разлика от емблемите, илюстраторите обикновено нямат собствено значение и се използват несъзнавано. Никой никога не ни е обучавал как да използваме илюстратори и ние го правим съвсем автоматично. Използваме ги дори, когато говорим по телефона и събеседникът ни не може да ни види.

Източник: http://open.lib.umn.edu/communication/chapter/4-2-types-of-nonverbal-communication/