Rss feeds

Взаимоотношения и комуникация ››

Трудността да се себеразкриваме в общуването

Admin
0 коментара

Трудностите във взаимоотношенията с околните, настъпват от неистовото ни желание да се представим в добра светлина. Много често, за да постигнем това, опитваме да прикрием недостатъците си като смятаме, че по този начин другите ще ни харесат. Когато това не се случи, страдаме и се питаме, защо не успяваме да постигнем хармонични отношения с околните? Започваме да търсим вината у тях или обвиняваме себе си, акцентираме върху нашата неспособност да се представим добре като търсим причините в това, което не сме направили, така че да бъде одобрено и да ни даде желаните резултати.

Поставяме на заден план своите истински желания и потребности и се оправдаваме с другите. Страхуваме се да покажем истинската си същност, защото се притесняваме да не бъдем отхвърлени такива, каквито сме. Опасяваме се, че ако се себеразкрием пред другите, това ще покаже нашата уязвимост и ранимост.

Именно страхът от себеразкриването е истинската пречка в общуването. Себеразкриването означава да оголим себе си, да кажем „аз мисля, аз чувствам, аз искам”. Това обаче не винаги се допълва с мненията и желанията на другите. Както казва М. Комаровски (1976) „от една страна, желанието да избягаш от самотата, да намериш подкрепа, уверение, разбиране и може би опрощение – всичко това генерира потребността от споделяне на чувствата и мислите с другите. На везните срещу тези предимства обаче са рисковете от споделянето, например възможната критика, осмиване, загуба на властта и т.н.” Себеразкриването показва способността ни да се доверим, да покажем и силните и слабите ни страни, но да бъдем себе си. Това винаги крие своите рискове, защото не можем да бъдем одобрени от всички, но представяйки истинската си същност печелим много повече, тъй като това ни дава възможността да се научим да се уважаваме, ценим и отстояваме, независимо от другите. Да се приемаме такива, каквито сме заедно с тях, а не чрез тях.

Най-важно е да осъзнаем, че това да изразим себе си не ни прави слаби, а напротив. Преодолявайки страха си да разкриваме информация за чувствата и мислите си, ние заявяваме себе си. Не е случайно, че мнозинството от психолози твърдят, че психичната сила на човека е в готовността да се поемат рискове във взаимоотношенията, да се себеразкриваш с намерението да изградиш по-добра междуличностна връзка (Андреева, Л., 2007). Себеразкривайки се, търсим сходствата си с другия, споделяме преживяванията си, споделяме вижданията си и развиваме чувството на „ние”. По този начин установяваме дали съществуват някакви общи интереси между нас, които могат да станат основа за задълбочаване на взаимоотношенията. Когато разкриваме детайли за себе си, всъщност ние насърчаваме взаимността в общуването, опознаваме себе си и другия, и разгръщаме потенциала си.

 

                                                                                               Автор:

       Дияна Никифорова

/студент по психология/