• Начало
  • Блог
  • За биографията на Зигмунд Фройд от Ървинг Стоун
Rss feeds

Велики психолози ››

За биографията на Зигмунд Фройд от Ървинг Стоун

Марина Стойчовска
0 коментара

През изминалото лято прочетох биографията на Фройд написана от Ървинг Стоун и озаглавена „Страстите на разума“. На всеки, който ме пита за мнението ми, я препоръчвам. Като човек пристрастен към книгите и прочел определено количество, смея да твърдя, че тя не е с най-завладяващия сюжет, на който съм попадала. Липсват драматични обрати и заплетени интриги. Фактът, че книгата е приблизително 700 страници и е със ситен шрифт, може да откаже мнозина да я прочетат. Това, обаче, би било загуба за отказалия се.
Всъщност книгата започва с една любовна история и прераства в последователен разказ за кариерното развитие на Фройд. Представени са трудностите, които той среща във финансово отношение, докато се обучава и в началото на кариерата си; трудностите, свързани с твърде иновативните му идеи за онова време(а и за нашето също); трудностите в отношенията с различните му колеги и последователи; трудностите с поставяне началото на психоанализата и утвърждаването й.  И въпреки тези и други трудности той успява и остава в историята като една от най-популярните личности.
За мен биографията на Фройд беше ценна, защото свързах част от теориите му с моменти от неговия живот, което ми помогна да ги доразбера и доосмисля. Книгата ми даде сили да се боря в трудната българска обстановка за професионалната си реализация. След като Фройд не е загубил надежда и въпреки липсата на подкрепа е успял да наложи теориите си, защо аз да се предавам пред моите лични трудности, които са несъпоставими с неговите.
Образът на Фройд, както и на останалите известни психолози, е богат и интересен. Представен е като силна и борбена личност, но не са скрити неговите страхове, слабости и дефицити. И като че ли най-голямата му сила е тази, че е самоаналитичен и любопитен към себе си. Силата му е в това, че приема, че не е съвършен и търси път към преодоляването на собствените си травми. Това е сила, която не всеки притежава, защото е болезнено да се вгледаш в себе си и да не се харесаш. Още по-трудно е да събереш сили да тръгнеш по пътя на промяната, често минаващ през болката. За мен образът на Фройд, такъв, какъвто е в „Страстите на разума“, е стимул да не спирам да се развивам личностно и да се стремя към моето по-хармонично Аз.  А за мен хармонията е най-вече в това страстите и разума ми да са в единство в целите и стремежите, които ми диктуват.
Биографията на Фройд ме мотивира да препрочета някои негови книги, които съм чела и да започна други, които до сега съм отлагала във времето. Бяха ми много по-разбираеми и интересни и имах чувството, че така общувам с Фройд. Но не Фройд само като психоаналитик, а и като човек.
Лятото отмина и вече съм прочела още няколко книги след биографията на Фройд, но продължавам да се сещам за отделни моменти от „Страстите на разума“. И ако още някой ме попита дали си заслужава да се прочетат 700те страници, ще му отговоря отново с категорично да.