Психология на личността ››
За какво ни е нужен гневът?
Множество научни разработки подчертават значението на гнева и яростта за нормалното развитие на личността. Изразът на гняв се разглежда като условие за:
-изследване на околната среда (Mahler et al., 1975; Sroufe, 1995),
-постигане на цели и планове за поведение (Stechler and Halton, 1987),
-установяване на чувство за личен контрол върху собствените си действия,
-справяне в конфликтни преговори (Лихтенберг, 1989),
-защита на личната неприкосновеност (Modell, 1993),
-диференциране на личните и чуждите мотиви и гледни точки (Parens, 2008).
Способността да се прибегне до гнева се разглежда като основна стъпка (макар и не единствена, разбира се) за утвърждаване на собствената автономност, чувство за овладяване на себе си и противопоставяне на чувството на срам и уязвимост. Това психоаналитиците определят като “здрав нарцисизъм” (Ronningstam, 2005). Естествено, самоувереността и чувството за автономност не трябва изцяло да се считат за съвпадащи с изразите на гняв. Много други афективни, познавателни и социални умения са необходими, за да се развие адекватна самостоятелност и нарцистична цялост. Освен това, проявите на гняв трябва да бъдат укротени от чувството на съпричастност към другите, признаването на тяхната гледна точка и пълното оценяване на естеството на емоционалните отношения с тях, както и спазването на етичните и социалните норми, които неизбежно ограничават индивидуална увереност и постижения. В резултат на това нормалните изрази на гняв трябва да се различават от арогантност, засилено чувство за правота, садистичен контрол, междуличностна експлоатация, емоционална манипулация и насилие. Клиничната литература доказва, че когато правилните ограничения на проявите на гняв не се появяват системно, последствията са нездраво развитие и риск от антисоциални прояви. Тези изкривявания в развитието на личността се дължат главно на две състояния: (а) неправилно и повтарящо се обработване на сигнали от заобикалящия свят като фрустриращи или застрашаващи собствената неприкосновеност (б) неправилно възприемане на гнева като себеутвърждаване, автономия, чувството за личен контрол и почтеност.
