Амарна

В основата на нашето съществуване като човешки същества лежи силен стремеж да бъдем с други хора. Има много доказателства, че при липса на общуване хората се разпадат физически и психически, разболяват се, дори могат да имат суицидни мисли. Често обаче срамежливостта е бариера пред тази основна нужда.

През 1995 г. се установява чрез психологическо изследване, че процентът на страдащите от срамежливост, се увеличава. В него се задават пет въпроса на изследваните лица, за да споделят своя опит със срамежливостта.

Хилядите изследвани лица и техните отговори създават изцяло ново поколение изводи и прозрения. В допълнение към обема на изследванията, е изненадваща дълбочината на коментарите, които често се разпростират до пет или десет ръкописни страници. Сякаш изследването дава позволение на тези хора да излеят преживяванията си, сякаш че те са разбрали, че някой е готов да ги изслуша. По-надолу е  представен анализ на техните отговори, които на места са посочени като цитати.

"Бившата ми жена избра да се омъжа за нея, така че да се оженим не беше проблем. Не исках да се развеждам, въпреки че тя ми изневеряваше, защото щях да се върна в началото, опитвайки се да се социализирам. Аз работя с компютър и едно от моите предимства е, че работя добре сам.”

Традиционно срамежливостта се разглежда като вътрешноличностен проблем, възникващ в резултат на характеристики като прекомерно самосъзнание, ниско самочувствие и очакване за отхвърляне. Отговорите от проучването обаче показват, че срамежливостта се насърчава и от външни сили, които работят в нашата култура, а може би и по целия свят.

Изследването води и до заключението, че няма нищо лошо в това някой да бъде срамежлив. Разбира се срамежливостта може да контролира хората и да ги направи неефективни в обучителните, социалните и професионалните ситуации. Изследваните лица споделят, че се чувстват затворени от срамежливостта си. Това чувство изглежда е в основата на тяхната болка. По ирония на съдбата се установява, че начинът да се излезе от затвора на срамежливостта, е като я прегърнеш здраво. Има много стъпки, които въпреки срамежливостта могат да се предприемат, за да се развият задоволителни отношения.

"Срамежливостта ми е причинявала големи проблеми в личния живот. Изпитвам силна омраза към повечето хора. Опитвам се да не е така, но е трудно."

От многото гласове на срамежливи индивиди, които се "чуват" в отговор на проучването, един по-специално се появява много ясно. Сред новите модели срамежливост, идентифицирани от изследването, е “циничната срамежливост”. Изпитват я хора, които са отхвърлени от връстниците си поради липсата на социални умения. Те не се чувстват свързани с другите и са ядосани заради това.Чувстват се отчуждени. Спасяват своето самочувствие като се отдалечават от другите. Така преживяват себе си сякаш ги превъзхождат.

Тяхната изолация ги обезкуражава, липсва им чувство на съпричастност, а това ги кара да дехуманизират другите и да им отмъщават.

Източник: psychologytoday.com/us/articles/200001/shyness-the-new-solution?fbclid=IwAR1f97KUFChGHICpttOoVDa-QJEjd3sIpuxRfzNgtS7fpU1fofMBQHUpI3M