• Начало
  • Блог
  • Защо добронамерените хора са успешни в работата
Rss feeds

Трудово-организационна психология ››

Защо добронамерените хора са успешни в работата

Марина Стойчовска
0 коментара

Повечето хора си представят успешния човек като изключително амбициозен, пробивен, борбен, дори ако зад успеха му стоят хора, които е смачкал и наранил. Представяме си успелия човек до голяма степен егоист, насочен единствен към постигане на собствените цели, без да е загрижен за околните. Максимата „Целта оправдава средствата“ върви заедно с представата ни за човек с постижения в кариерата. Същевременно очакваме тези успели хора да прилагат подобни качества като мениджъри и ръководители на екипи. Очакваме от тях да са директивни, строги, наказващи, дори унижаващи.

Добронамерения и любезен мениджър рядко се вписва в представата ни за успешен такъв. Напоследък, обаче, все повече изследвания в областта на трудово-организационната психология показват, че учтивостта, съобразителността и  емпатията са качества, които издигат хората в йерархичната стълбица, а също така им помагат да управляват добре.

Разбира се това е при условие, че човек се е научил да се предпазва от хора, които искат да се възползват от добрината му.

Професора по психология Адам Грант, че твърде състрадателните и добронамерени лидери, често не се справят. Нарича ги “даващи“ и казва, че те често са смазани по пътя към върха от „взимащите“. Но той прави и едно изненадващо откритие. То е, че мнозинството от успели личности всъщност са „даващи“. Как е възможно това?
Оказва се, че „даващите“ са по-харесвани и ценени и затова стават все по-влиятелни. Разликата между успешни и неуспешни „даващи“ често се свежда до усвояване на стратегии, които пречат  на другите да се възползват от тях. Техните "хубави" качества в крайна сметка им помагат да успяват повече от другите. Това е така,  защото всеки обича да работи с тях и оценява тяхната добронамереност.

По-долу са изброени причините, поради които „даващите“ успяват:

1. Състраданието поражда доверие-доверието е много важно като цяло за живота ни, защото ни кара да се чувстваме в безопасност. Ето защо ние сме особено чувствителни към това дали можем или не да се доверим на мениджърите ни. Предпочитаме лидери, които са добронамерени и подкрепящи пред тези, които са с тежки характери. 
Множество изследвания на мозъка показват, че  мениджърите, които  умеят да създадат чувство на сигурност, предизвиква по-слаби реакции на организма при стрес.

2. Добронамерения мениджър създава подходящи условия за креативност и иновации. Когато мениджърът реагира агресивно и с гняв към служителите, те са по-малко склонни   да поемат рискове в бъдеще, за да се предпазят от грешки. Т.е. те биха експериментирали доста по-рядко, което е пряко свързано с наличието на иновации. Създаване на култура на безопасност, а не такава свързана със страх от негативни последици, насърчава духа на експериментиране  и творчество.

3. Отношението на мениджърите към служителите са основополагащи и за отношенията между самите служители. Психологически изследвания показват, че ако някой направи нещо добро за нас, ние сме по-склонни да направим нещо добро за някой друг. На работното място служителите, които имат мил и отзивчив мениджър, са по-склонни да действат приятелски с останалите, дори без да имат полза от това. Други изследвания показват, че когато лидерите са справедливи, членовете на техните екипи показват по-колегиално поведение и са по-продуктивни както индивидуално, така и в екип. С други думи емпатичното поведение води до по-голямо сътрудничество на работното място. Като обобщение може да се каже, че добронамереното поведение е заразно: то се разпространява около нас и е ползотворно, както в личен, така и в професионален план.

Да си добронамерен и съпричастен мениджър не е лесно. Често това изисква да се изправим пред уязвимостта на отсрещния, да видим трудностите и болките му. А това може да ни накара да се чувстваме неудобно и изисква от нас автентичност, каквато не сме свикнали да проявяваме.