Амарна

Да се обърнем към друг човек за помощ е неминуемата последица на пониженото ни усещане за контрол. Обикновено, когато това се случи, нямаме сили и ресурс, за да се справим сами. Контактът с доверено лице може да спомогне за едно бързо облекчаване от стрес и дори да възстанови емоционалното равновесие. Лекари, свещеници, адвокати, учители, психиатри, психолози, социални работници и дори близки приятели могат да бъдат ресурс за човек, преживяващ психично страдание. Психотерапевтичният процес има няколко специфични компонента, които засилват неговата ефективност:  

Плацебо-ефект

Ако клиентът и терапевтът са напълно убедени, че яденето на овесена каша ще излекува симптомите, силно вероятно е да настъпи някакво облекчение, стига яденето на овесената каша да е съпровождано от съответните ритуали, а клиентът да остане сигурен в ефикасността й. Ако в резултат на убедеността си, че му се помага, клиентът демонстрира понижаване на напрежението и тревожността достатъчно, че да се върне към някакво състояние на контрол над самия себе си, той или тя най-вероятно ще се върне и към обичайните си навици и рано или късно ще достигне едно оптимално ниво на функциониране. Освен това, ако проблемите не са прекалено сериозни и лицето живее в конструктивна среда, особено ако е част от продуктивни взаимоотношения с другите, то може дори да премине през позитивни личностни промени.
Клиентът проектира върху взаимоотношенията си с терапевта очаквания за помощ, което го кара да реагира положително на техниките на специалиста и на самия него, надарявайки ги със сили, които те може реално да не притежават. Редица изследвания доказват, че колкото по-положителни са очакванията за ефекта от психотерапията, толкова по-голям е той реално.
Следвайки същия принцип, негативен плацебо-ефект може да бъде постигнат, ако пациентът няма вяра или пък се страхува да не бъде наранен от специфичен вид терапия. Най-вероятно в такъв случай поведението му ще се отрази на ефективността на лечението.
Плацебо-ефектът е често, но не винаги, временен. Като цяло, полученото усещане за сигурност води и до по- добро умение лицето да се справя с трудните взаимоотношения с хората. По този начин, плацебото може да служи за база за реорганизация на нагласите, които на по- късен етап могат да бъдат подсилени, ако се индивидът се намира в благоприятна среда. Плацебо-ефектът помага да се обясни защо може да бъде помогнато на пациенти дори и с психотерапии, които изглеждат научно необосновани, стига да има достатъчно вяра в тяхната валидност и сила.

Измерението на отношенията

Всяка помагаща ситуация може да бъде характеризирана чрез специфична връзка, която се формира между авторитета и субекта. В тази връзка, нуждаещият се от помощ натоварва авторитета с някакви доброжелателни сили и го свързва с доверие. Подразбира се, че специалистът има знанията, уменията, както и желанието да помогне на лицето да превъзмогне своя проблем, за решаването на който са били потърсени професионалните услуги. Колкото по-объркан и безпомощен е индивидът, толкова по- голяма важност приписва той на експерта. Това е и един от най-важните елементи в психотерапевтичната ситуация, особено в началото.
Един от начините, по който действа връзката, е, че докато пациентът може да иска да се придържа към невротичните си навици, той може да се опита и да ги промени, за да се хареса на терапевта. Ако пациентът получи награда за своите действия под формата на одобряващи жестове или думи, промените в нагласите му могат да се затвърдят. Важна тук е промяната на възприятието на собствения образ, която допринася за постоянността на постигнатата промяна. Връзката с терапевта помага на пациента да толерира, изследва и да приеме личностните си аспекти, които са били отхвърлени или потиснати. Приема се ново авторитетно лице, въплътено в толерантния терапевт, който не съди, а помага да не се самообвиняваме и самонаказваме. Като резултат от една връзка, изградена върху  доверие, пациентът може да бъде отворен към предложения за обяснение на съществуващия проблем  и това да доведе до намаляване на напрежението.
През връзката, други важни процеси биват активирани и е възможно да окажат лечителен ефект върху пациента. Като за начало, един ужасен от излезлите си извън контрол емоции клиент може временно да сложи съдбата си в ръцете на помагащ, разбиращ, защитаващ го авторитет. Съществува тенденцията на него да бъде гледано като на идеализиран родителски образ, който няма как да предаде пациента. Като резултат на този съюз, пациентът може да се възстанови. Голяма част от специалистите смятат, че именно така функционира голяма част от психотерапиите.
Важно е да се отбележи, че съдържанието на интервютата и действията, свързани с изпълнението на плана на лечението, може да са по- маловажни от невербалната емоционална комуникация, която може да даде на пациента едно наистина корективно изживяване. Нужно е да се осъзнае, че без значение от названието, дълбочината и реалната ценност на методите, подобрението може да се дължи в някои отношения и за неопределен период единствено заради самата връзка пациент-терапевт. Не е ясно колко трайни са промените, базирани на такива връзки – в някои случаи те са за някакъв период от време, но е възможно и да са постоянни.
Има ситуации обаче, в които, ако лицето е имало неприятни преживявания с авторитет, то може още от началото на терапията да има негативно отношение към терапевта, което да доведе до прекъсвания и „замърсявания” на терапевтичния процес. В такива случаи е важно да се има предвид един от главните елементи на терапията – възстановяването на базисното доверие. Това най-добре се постига от терапевт, който няма проблеми с комуникирането, които да пренесе в терапевтичната ситуация.
Процесите, случващи се във всяко едно човешко взаимоотношение, могат да бъдат полезни, независимо от какъв характер са. Необходимо условие за това, обаче е, единия от участниците да е трениран психотерапевт, който знае как да се справя с клопките на преноса и на контрапреноса. От там идват обичайните спънки при непрофесионалните връзки, както и при връзката пациент-необучен терапевт.

Емоционалния катарзис

Самият акт на говорене може да осигури на индивида значително емоционално стабилизиране. То спомага за освобождаване на напрежението, както и освобождава конфликти, които са били задържани; излага потиснати нагласи и идеи и подтиква индивида към това да ги подложи на критика; изважда на повърхността зловещи импулси, придружени от чувството за срам. По този начин изговарянето в психотерапевтично пространство води до спокойствие в останалите области на живот на пациента, които са били използвани, за да се разтоварва натрупаната невротична енергия (споделяне с близки, начин на хранене, асоциално поведение и т.н.).
В процеса на разтоварване често има облекчение на чувството на вина, свързана с предишни преживявания, особено такива на сексуални дейности, враждебни и агресивни изблици или конкуриращи се стремежи. Дискутирането на всичко това с емпатична личност дава сигурността, че индивидът не е безпомощна жертва на неконтролируеми стремежи и че не е непоправимо „развален” от миналото си. Обсъждането на ситуации, в които индивидът е бил наранен, унижен или експлоатиран също има тенденцията да спомага за преживяването им; споделянето на личните страхове за катастрофа или болест олекотява усещането за тяхната сериозност. Накратко, вербализирането на дифузни и тероризиращи личността емоции, както и приемането им от страна на слушателя без очакваните осъждане и отхвърляне, дава възможност на личността да получи по-голям контрол над емоциите си, да осмисли нови защити и да подсили един ефективен план на действие. В случая не е нужно да присъства строг авторитет – тези процеси се задействат без значние ранга на слушателя и отношенията между него и говорещия. При психотерапията, емоционалният катарзис е особено изразен, когато творчески концепции и несъзнавани мисли и чувства пробият навън.
Обучението да се води интервю, както и знанието за това как да се насърчи вербализацията, насочването й в правилните канали, даването на премерени потвърждения и оспорването на резултата по умишлено провокативен начин, са важни елементи на ефекта от психотерапията. Докато пациентът осъзнава отсъствието на отмъстителност и осъждане от слушателя, концепцията за наказанието се омекотява и може да доведе до промяна на един суров и жесток СвръхАз.