Лейън Фестингър и Елейн Уолстър провеждат експеримент, в който двама завършили студенти изказват мнение по даден въпрос. Слуша ги незавършил студент, който е изследвано лице, но той е в друга стая. В единия случай изследваното лице вярва, че завършилите студенти знаят, че той ги чува, така че предполага, че всичко, казано от тях може да е с цел да му се повлияе. В другия случай вярва, че те не знаят, че ги чува.

Фестингер разработва теорията за конгитивния дисонанс на базата на събития след земестресение в Индия през 1934г. Хората, които не са пострадали, но са усетили шока от събитието, приемат последствията като по-тежки отколкото са.

Фестингър и неговия екип изследват феномена на повишаване на вярата в убежденията ни, когато всъщност те не се потвърждават от реалността.

Фестингър твърди, че хората притежават естествен стремеж да оценяват собствените си мнения и способности. Според него това става като ги сравняват с тези на другите. Така те определят валидността на разбиранията си. Нечие мнение или отношение е валидно дотолкова, доколкото то е сходно с това на референтната група.

Мислим си, че ставаме приятели с някого, защото си приличаме с него, споделяме общи вкусове, разбирания и интереси. Дали наистина е така?