"Бях много срамежлив като дете. Всяка ситуация ме плашеше, ако изискваше взаимодействие с другите. След гимназията и в колежа станах много по-малко срамежлив. Съзнателно започнах да използвам всяко взаимодействие като упражнение за преодоляване на срамежливостта. Например търсих работа на непълен работен ден или извършвах доброволческа дейност. Винаги съм се страхувал да пея пред хората, но сега пея през цялото време. Това е голямо постижение за мен.”

"Мога да бъда всеки, когото искам да бъда в Интернет и все пак най-вече да бъда себе си, защото знам, че никога няма да се срещна с тези хора, с които разговарям и всичко може да приключи, ако се чувствам неудобно."

"Опитах се да преодолея срамежливостта си като се приближавах към хората и вземах участие в разговора. След няколко секунди се успокоявах, но се появяваше проблем да поддържам разговорите."

Не е тайна, че определени технологични постижения в Интернет, електронна поща, мобилни телефони променят условията на културата, в която живеем, ускорявайки я и засилвайки нейната сложност. Този феномен се нарича хиперкултура. Хиперкултурата променя ежедневните взаимоотношения с отрицателни последствия за срамежливите хора.

“Докато разговаряхме, се чувствах неловко. Притеснявах се как гледам, какво казвам, как го казвам и така нататък. Нейните комплименти ме накараха да се чувствам неудобно.”