"Мога да бъда всеки, когото искам да бъда в Интернет и все пак най-вече да бъда себе си, защото знам, че никога няма да се срещна с тези хора, с които разговарям и всичко може да приключи, ако се чувствам неудобно."

"Опитах се да преодолея срамежливостта си като се приближавах към хората и вземах участие в разговора. След няколко секунди се успокоявах, но се появяваше проблем да поддържам разговорите."

Не е тайна, че определени технологични постижения в Интернет, електронна поща, мобилни телефони променят условията на културата, в която живеем, ускорявайки я и засилвайки нейната сложност. Този феномен се нарича хиперкултура. Хиперкултурата променя ежедневните взаимоотношения с отрицателни последствия за срамежливите хора.

“Докато разговаряхме, се чувствах неловко. Притеснявах се как гледам, какво казвам, как го казвам и така нататък. Нейните комплименти ме накараха да се чувствам неудобно.”

В основата на нашето съществуване като човешки същества лежи силен стремеж да бъдем с други хора. Има много доказателства, че при липса на общуване хората се разпадат физически и психически, разболяват се, дори могат да имат суицидни мисли. Често обаче срамежливостта е бариера пред тази основна нужда.