Контрастът между подхода на Ранк и Фройд е поразителен. Ранк вижда клиента като творчески агент и терапевтичния момент като възможност за промяна. За Фройд смисълът на работата е в изкопаването на слоевете на натрупано минало на пациента.

Ото Ранк (22 април 1884 - 31 октомври 1939 г.) е австрийски психоаналитик, писател и преподавател. Роден във Виена, той е един от най-близките колеги на Зигмунд Фройд в продължение на 20 години, плодовит писател по психоаналитични теми, редактор на две изявени аналитични списания, директор на издателската къща на Фройд и креативен теоретик и терапевт.

Тревогата е мъчително чувство, но донякъде е нормална част от живота ни. „Полезната“ тревога е тази, която предупреждава, че ще се случи нещо лошо и трябва да се вземат мерки, като в последствие се оказва, че е точно така. Но има и друг вид тревога, която е като фон на живота, която постоянно „нашепва“, че предстои нещо неприятно, дори и когато няма такава опасност.

В последните няколко години психотерапията все повече се установява в страната ни като професия, наука и възможност, която може да се ползва от хората. Въпреки това, досега ми с различни хора непрекъснато затвърждава факта, че все още липсва много базова информираност по темата. Ето и някои от въпросите и отговорите към тях, които вълнуват част от обществото...

В статията са представени идеите на Карен Хорни във връзка с психоанализата и приноса й за нейното развитие, като се правят и сравнения с теорията на Зигмунд Фройд. Според нея всичко зависи от социалните, културните и екологичните фактори и няма нищо универсално. Тя описва образа на невротичния и на душевно здравия човек в различните му прояви. Карен Хорни развива идеята за женската психология и прави опит да докаже психическото равноправие на мъжете и жените. Тя признава съществуването и важността на „Едиповия комплекс“, но според нея той не е всеобхващащ случай.